През март 2020 проектът ни беше одобрен и включен в тазгодишното издание на „България дарява“ – национална кампания за популяризиране и насърчаване на дарителството към граждански организации. Може да разгледате и подкрепите каузата ни ТУК.
Когато имаме здравословни проблеми, се обръщаме към лекар. Но когато имаме трудности в общуването с детето или партньора си, обикновено приемаме, че е неизбежно и не търсим специалиста, който ще ни помогне да преодолеем ситуацията. А в повечето случаи психологът е този, който може да ни спести задълбочаването на проблема и да ни помогне за сформирането на механизми за предотвратяването на бъдещи сходни казуси, така че впоследствие да успяваме да се справим сами.
Да отглеждаш и възпитаваш дете със синдром на Даун има своите специфики и трудности, с които родителите рядко могат да се справят без съответната специализирана помощ. Факт е, че силите, времето и средствата обикновено стигат за специалисти по развитието на детето, но рядко или никога за психолог или психотерапевт. Освен това в малките населени места достъпът до такива специалисти е силно ограничен.
Стартираме онлайн проект за психологическа подкрепа на родители по въпроси, свързани със спецификите при отглеждането и възпитанието на децата със синдром на Даун, както в отношенията „родител-дете“, така и „родител-родител“ (между партньорите).
По този начин искаме да дадем възможност на родители на деца със синдром на Даун, където и да се намират в България (а и по света) да получат съвети и подкрепа в трудни и проблематични области от живота им, за да могат впоследствие да се справят сами.
Психологът ще отговаря по предварително подбрани теми под формата на видеоконсултации, достъпни навсякъде по всяко време чрез YouTube канала, уебстраницата на Фондацията и социалните мрежи. Информацията от всички сесии ще бъде обработена и публикувана в уебстраницата на Фондацията под формата на тематични статии.
Целта на проекта ни е да направим възможен достъпа до психолог за родители на деца със синдром на Даун, за да да получават в защитена среда съвети и подкрепа по специфични теми, които ги вълнуват. Искаме да мотивираме родителите да прилагат наученото в ежедневието им с децата от една страна, и в отношенията между тях в двойката от друга страна. Да успеят да изградят здравословен семеен микроклимат, въпреки специфичните трудности при отглеждането и възпитанието на дете със синдром на Даун. Да приемат детето си такова, каквото е, без да изпадат в двете крайности – да го отхвърлят напълно или да се правят, че то е като всички останали. Да осъзнаят, че освен родители на дете със специални потребности, са и личности със свои интереси и да си позволят, както време за себе си, така и за връзката с партньора.
Може да подкрепите проекта ни, като направите дарение ОТТУК.
Ситуацията с карантината е сложна. Има много неща, които ни липсват, които не ни харесват, ограничават ни, докарват ни до лудост дори. Но като заклет оптимист, аз все пак избирам да се фокусирам върху позитивната част на нещата, да намеря хубавото, колкото и да е малко то. И знаете ли – всъщност има го и то не малко 🙂
За мен това на първо място е, че всеки ден имам повече време с Вяра, в което се старая да съм максимално с нея не просто физически, а емоционално, да общуваме, играем, учим и да правим куп други прекрасни неща заедно.
Да я наблюдавам как расте и се развива не с дни, а буквално с часове, защото… нека си го кажем: най-важният фактор за развитието на детето не е детската градина, училището, частните учители и специалистите (без да отричам тяхната роля!), а семейството и времето, качествено прекарано с най-любимите хора.
Друго положително нещо от това, че си стоим предимно вкъщи, е забавянето на темпото от иначе постоянната въртележка навън и търчане от задача на задача, от специалист на специалист – колко много спестено време, нали? Но да не си помислите, че часовете със специалистите на Вяра са спрели. Не са, просто вече са онлайн и аз също съм част от тях 🙂
И макар че това си има както недостатъци, така и предизвикателства, мога да кажа, че ни се получава доста добре и освен че учим заедно, и много се забавляваме 🙂
Исках да покажа, че винаги има две страни на монетата и от нас зависи коя ще предпочетем да гледаме.
Днес е международният ден на хората със синдром на Даун.
Ден, в който светът е обърнал поглед към тази своя част, която има една хромозома в повече.
Ден, чийто символ са шарените чорапи, които обуваме, за да кажем „Аз приемам!“
Щастливи и благодарни сме за шарената вълна, на която сме свидетели на този ден!
Но от утре, след като свалим шарените си чорапи, нека не забравяме, че хората със синдром на Даун се нуждаят от нашето приемане, разбиране и търпение ежедневно, а не само на своя ден.
Нека общуваме с тях спокойно и адекватно и да се отнасяме към тях без снизхождение, а с уважение, което безспорно заслужават.
Благодарим! 
