Никога не сме предполагали, че ще имаме дете със синдром на Даун. Никога не сме знаели какво представлява този синдром. Но когато това се случи, разбрахме, че за децата с този синдром е трудно. Трудно, но не и невъзможно. Трудно да бъдат приети и разбрани. Но когато обясниш, когато ги видят отблизо, че те също искат да играят, да танцуват, да бъдат с приятели – вижда се, че не са страшни. Трудно е – да говорят, да пишат и четат, но като се влагат усилия и специалисти работят с тях, чудото става.
Като родители на дете със синдром на Даун именно тези предизвикателства ни показаха, че са необходими още дейности и усилия, за да може такива “специални” деца да получат грижи, съобразени с техните характеристики и да развият потенциала, който те крият в себе си.
Това естествено постепенно доведе до идеята за създаването на Клуб “Всеки може”. Клубът събира специалисти и занимания, които съдействат за развитието на децата, техните родители и оформянето на общност, която да си сътрудничи и да е полезна.