Синдромът на Даун (познат и като Тризомия 21) се предизвиква от допълнителна хромозома в генетичния код на човека. Такива хора имат 47 хромозоми в клетките си, вместо стандартните 46. Той е генетична аномалия, а не болест.
Но какво всъщност го предизвиква, какво Е и какво НЕ Е синдромът на Даун?
Какви са причините за поява на синдром на Даун?
тризомия 21
Най-общо казано, в началото на бременността клетките започват да се делят, но във втора или трета фаза от мейозата се получава нехомогенно разделяне на хромозомите. Нататък клетките продължават да се делят и умножават, копирайки този генетичен код. И макар вече учените да знаят каква е причината, те все още не разбират кое точно кара клетките да се делят по този неспецифичен начин. Има рискови фактори (възраст на родителите, нивото на стрес в периода на зачеване), но и спрямо тях липсват категорични отговори, тъй като науката и медицината наблюдават достатъчно изключения от тях. Дори факторът унаследяване вече се счита за невалиден, тъй като има двойки родители със синдром на Даун, имащи напълно здрави бебета.
Какво прави хората със синдром на Даун различни физически?
Външните белези на синдрома са ясно разпознаваеми – още от бебешка възраст очите са с бадемова форма (монголизъм), дланите са с една линия на сгъване, лицето е по-плоско от обичайното. Децата със синдром на Даун растат по-бавно от връстниците си, често са с по-ниско тегло и височина, по-къс врат, по-голям език, нисък мускулен тонус, изключително подвижни стави. Въпреки общите белези, визуалните маркери варират много спрямо различните хора – както сме различни всички. Синдромът на Даун често засяга сърцето и храносмилателната система. Всички тези симптоми, обаче, са изключително добре повлиявани от правилни упражнения, търпение и любов.
Какво прави хората със синдром на Даун различни психически?
Повечето хора със синдром на Даун имат когнитивни проблеми с краткосрочната и дългосрочна памет, късно проговаряне, забавяне в развитието на общата и фината моторика. Работата по тези умения, обаче, значително подобрява способностите на децата, те също учат, развиват се и напредват, но с различно от връстниците си темпо.
Какво НЕ е синдромът на Даун?
- Синдромът на Даун не е болест, с която човек може да се зарази;
- Синдромът на Даун не е причина да не си приятел с някого;
- Синдромът на Даун не е присъда, неспособност или товар – повечето хора със синдром на Даун могат да ходят на партита, да се грижат за домашните си любимци (и за други хора!), да учат и да работят.
- Синдромът на Даун не е причина за вина у родителите.
Смело можем да кажем, че живеем в най-доброто време за хората със синдром на Даун досега.
Родителите имат огромен достъп до информация за развиващи упражнения, логопеди, терапевти и учители. Социалните мрежи ни запознават все повече хора със синдром на Даун в различни сфери на работа – от позиции като бариста или готвач, през художествена гимнастика и плуване, чак до модели и хора на изкуството.
Знаете ли каква е основната разлика? Че в тези хора е било повярвано, били са подкрепени, приети и подпомогнати по пътя си. А всъщност разлика ли е това? Нямаме ли всички ние тези необходимости, за да растем и да се развиваме? Ако сведем нещата до там, хората със синдром на Даун съвсем не са толкова различни.
И ако си позволим да мислим по този начин, със сигурност и тяхното, и нашето развитие ще се ускори значително. Приемане, подкрепа и вяра – трите компонента, които са жизненоважни за всички.
Свързани материали:
* * *
Версия за печат – Какво е синдром на Даун (PDF file) 
* * *
Брошура – Митове за синдрома на Даун (PDF file)
* * *
Информация за синдром на Даун в Уикипедия
* * *
Статия за нашата БРОШУРА “МИТОВЕ ЗА СИНДРОМА НА ДАУН”
* * *
До колко години живеят хората със синдром на Даун
* * *
* * *
Брошура „Помогни ми да бъда приет“
* * *
Причини за поява на синдром на Даун
* * *
Стани дарител | Свържи се с нас
Важно е да обясним, поради множество въпроси и заблуди, че синдромът на Даун не е болест, а състояние, което остава за цял живот.
Организации в подкрепа на синдрома на Даун
В България:
В Чужбина: