Дойдоха и за 2 часа преместиха целия Клуб ВСЕКИ МОЖЕ. Це-ли-я! Маси, столове, етажерки, шкафове, дивани и купища чували с играчки, учебни материали, книги, спортни и творчески пособия, прежда, книги, закачалки…
Йордан, Манол, Александър, Стивън, Никола, Пламен, Гавраил, Иво – млади, будни, експедитивни момчета.
Беше ги организирала Ruja Georgieva или просто кака Ружка – едно от нашите момичета доброволци в Клуба. Нейни съученици и приятели, бях разбрала аз. А се оказа, че не познава повечето от тях. Разбрали от неин съученик и се отзовали да помогнат.
Междувременно кака Деси и кака Габи отговорно провеждаха редовните занимания с Тео и Криси в единия край на бързо изпразващия се Клуб.
Аз освобождавах етажерки и шкафове и пълнех чували, изумена от начина, по който се случват нещата. С бързина, внимание, с мисъл, с уважение.
На изпроводяк стиснах ръката на всеки един от тях и им благодарих от цялото си сърце.
Това, което не знаеха, е, че са ми помогнали не само с физическото преместване на нещата, което само по себе си е грандиозна помощ. Помогнаха ми също да премина по-леко през емоционалната раздяла със стария ни Клуб чрез експедитивните си, но ненатрапчиви действия. Помогнаха ми и като ми показаха, че не е нужно да преминавам през всичко това сама, както предишните пъти, когато се местихме.
Щастлива съм, че животът постоянно ме среща с такива младежи, които доказват, че доброто, подкрепата и човешките ценности ще пребъдат и занапред в поколенията.
❤ БЛАГОДАРЯ! ❤
Надежда
П.П.
Ако нямате под ръка отвертка, пробвайте с монета. Те успяха да разкачат с помощта на монета няколкото свързани с болтове помежду си етажерки.


























































