Надежда Тодорова

Аз съм Златка Семизова, на 24 г., студент по Предучилищна педагогика, 2-ри курс.

Обичам морето, книгите и децата.

Започнах да уча по-късно, защото след една година в друга специалност се убедих, че не е за мен и прекъснах.

Тогава се колебаех доколко изборът ми е бил верен, но днес знам, че това е така, защото ако не го бях направила, вероятно никога нямаше да разбера за „Up with Down“, нямаше да се запозная с Вяра и родителите ѝ.

Това съобщение е апел към всеки, който го чете, да промени нещо, ако не харесва ситуацията, в която се намира.

Щом вътрешната промяна е осъществена и посоката е правилна, остава да разберем колко много може да променим заедно!

Казвам се Светлана Цвяткова и съм студентка 1-ви курс по специалност “Специална педагогика”, като я изучавам тук, в Пловдивския университет.

Дотук със скучното представяне, време е да ви разкажа нещо наистина грабващо (за разлика от това на колко съм години и къде уча).

В главите ви сигурно се прокрадва въпросът “защо?”, защо някой би се занимавал безвъзмездно с такива деца? Е, отговорът ми тук е изключително прост. Аз самата бях от децата, които са отбягвани и обиждани, защото са “различни”, въпреки, че нямам специални потребности, винаги съм била цепена от колектива въз основа на наднормено тегло, което ми докара доста проблеми, както и благодарение на паническото разстройство, което отключих и преборих в гимназията. Предполагам, че това автоматично означава, че вече знам колко лоши могат да бъдат “нормалните” и как наистина човек, гледан в лоша и неприемаща семейна среда става неуважителен и непремерен в думите и действията си.

Работата ми с Надя за мен е слънчевия лъч и дозата доброта, от който аз самата съм имала нужда, а възможността аз да помагам на деца, които имат потребности, различни от стандартните ме мотивира още повече да надграждам себе си като личност, помагайки им да бъдат силни, непоклатими, безстрашни и креативни личности, както и да ги интегрирам в живота занапред като истински победители.

Обичам децата и смятам, че всеки има талант, без значение дали е роден с Даун, аутизъм или друго увреждане и съм готова на всичко, за да може този талант/интерес да се доразвие, както и да покажа нови висини на децата, току виж са им харесали, давайки им шанс да разгърнат пълния си потенциал!

Сигурно ще си кажете, че съм погълната в амбициите си и най-вероятно сте на прав път с това, което смятате, но аз съм борбен човек и моята победа в каузата ни би била единствено тогава, когато виждам развитие и щастие у децата, както и спокойствието на техните родители.

Казвам се Иванка Спасова и съм на 19 години.
Студентка съм в Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски“, следвам Специална педагогика.
По професия съм художник – изящни изкуства.

Здравейте, казвам се Стела, почти на 22, студентка по Предучилищна педагогика в ПУ, втори курс. Обичам изкуството във всичките му форми. Обичам децата истински. С цялото си сърце. И мечтая да стана учителка. А когато мечтаеш да си учител, ставаш мечтания учител. Вярвам, че това е моят истински път и призвание в живота. Подкрепям фондацията с две ръце, защото преди всичко сме хора и трябва да си помагаме. Защото доброто ражда добро. Щастлива съм, че съм част от екипа и се надявам нашето добро дело да докосне Вашите сърца.