Надежда Тодорова

След броени часове е 24 май. Един голям ден, денят на нашата просвета и култура. Денят, с който ознаменуваме възможността да четем, пишем и да общуваме като човеци.

Културата и знанието са и още нещо. Това – да “видиш” различния, да го разбереш, опознаеш и да уважаваш правото му да съществува.

Такива са и децата със синдром на Даун. Те хем са деца, но в същото време са различни. Всяко е уникално, има собствена идентичност, както и децата “в норма”.

Около хората с този синдром витаят много митове и заблуди, и именно затова създадохме нова информационна брошура “СИНДРОМ НА ДАУН: МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ“. Нейната цел е да се запознаем с тях и да ги разбираме по-добре.

Задачата ни ще е успешна, ако всеки път на площадката в парка децата намират приятели – и нови, и стари.

Защото с приятели игрите са най-хубави! 🙂

Изтеглете брошурата в PDF формат.

За инициативата

Информационна брошура “СИНДРОМ НА ДАУН: МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ” се издава съвместно от РЦПППО – Пловдив и Фондация UP WITH DOWN и се разпространява безплатно като част от информационно-образователната ни кампания „ПОМОГНИ МИ ДА БЪДА ПРИЕТ“ в подкрепа на приобщаващото образование за децата със синдром на Даун в България.

Печатът  и дизайнът на брошурата са дело на нашите приятели от печатница Булбранд.

Митове и реалност

МИТ: Синдромът на Даун е наследствен
РЕАЛНОСТ: В 99 % от случаите синдромът на Даун е напълно случаен, т.е. той не се предава наследствено.

МИТ: Хората със синдром на Даун имат тежки интелектуални затруднения
РЕАЛНОСТ: В голяма част от случаите интелектуалното функциониране на хората със синдром на Даун се характеризира с леко до умерено забавяне. Децата със синдром на Даун напредват в обучението с по-бавни темпове, но при една добре структурирана образователна програма и правилен подход имат реален шанс да придобият необходимите знания и умения.

МИТ: Децата със синдром на Даун трябва винаги да имат придружител
РЕАЛНОСТ: Постоянното присъствие на възрастен отнема възможността за постигане на самостоятелност и се явява преграда в общуването. По-голяма част от децата със синдром на Даун усвояват социални умения, чрез които могат да постигнат една относителна независимост в ежедневието.

МИТ: Децата със синдром на Даун трябва да се обучават в специални училища/ЦСОП
РЕАЛНОСТ: Децата със синдром на Даун могат да бъдат включени в редовни класни стаи и да се обучават успешно заедно с другите. Те могат да завършат гимназия или професионална паралелка, както и да продължат образованието си във висше учебно заведение, ако поискат.

МИТ: Децата със синдром на Даун са „инатливи“
РЕАЛНОСТ: Упоритото или „инатливо“ поведение е пряк резултат от липсата на умения или език за договаряне на позиция. Много от децата със синдром на Даун нямат способността да изразят своя страх или съпротива срещу някаква дейност. Затова е по-добре да се намери начин за мотивиране на желаното поведение и да има по-голяма гъвкавост при различните дейности.

МИТ: Децата със синдром на Даун са агресивни
РЕАЛНОСТ: Всяко дете със синдром на Даун може да бъде научено да спазва правила, така че поведението му да не бъде агресивно, когато е поставено в ситуация, с която не може да се справи.

МИТ: Хората със синдром на Даун са твърде емоционални
РЕАЛНОСТ: Хората със синдром на Даун са способни да изпитват и проявяват разнообразие от емоции и чувства, продиктувани от техните личностни характеристики и настроения, така, както е при всички хора.

МИТ: Децата със синдром на Даун не могат нищо
РЕАЛНОСТ: Децата със синдром на Даун имат своя потенциал в различни области, както и всички останали деца. Важно е да открием техните силни страни и дейностите, които вършат с лекота и удоволствие, и да ги подкрепяме и стимулираме да ги развиват.