Щастливи сме, че осъществихме тази среща, която за пореден път ни показа, че има млади, будни и дейни хора, с които надеждата за по-добър свят ни окрилява и ни дава сили да продължаваме напред.
Надежда Тодорова
Надежда Тодорова
Щастлива и горда майка на Вяра със синдром на Даун. Творец, преподавател, социален предприемач.
Различни шарени чорапи – изтегли, разпечатай, оцвети и сподели :)
На 21 март, Световния ден на хората със синдром на Даун, обуваме различни шарени чорапи, за да покажем, че сме съпричастни и ги приемаме такива, каквито са.
Различните шарени чорапи ни напомнят колко пъстър и многообразен е светът с хора като тях. И колко интересно и забавно е да си техен приятел.
Създадохме тези забавни образователни листове специално за този ден.
Написахме кратък текст на достъпен език за това какво символизират шарените различни чорапи, за да го разбират и запомнят и малки, и големи
Разпечатайте ги вкъщи, в детската градина или в училище и ги оцветете заедно с децата.
Развихрете творческата си фантазия и направете заедно шарено табло.
Говорете с децата, задавайте им въпроси и отговаряйте на техните. Ще ви изненадат с мъдростта и непринудеността си по темата.
Обуйте различни шарени чорапи и дори да не ги покажете на никого, ние ще знаем, че сте с нас.
А ако искате да го покажете и на света, направете снимка и я споделете с хаштаг #щастливисъссиндромнаДаун и/или #РазличниШарениЧорапи
БЛАГОДАРИМ!
П.П. Направихме няколко варианта в различни формати и конфигурации на текста и картинките, за да е още по-интересно, шарено и забавно за всички.
Може да изтеглите всеки от тях, като натиснете върху картинката на избрания вариант и запазите файла на устройството си.
ВАРИАНТ 1. Картинка за оцветяване (формат А4, портрет, 1 брой на страница).
ВАРИАНТ 2. Картинка за оцветяване + текст за четене над картинката (формат А4, портрет, 1 брой на страница).
ВАРИАНТ 3. Картинки за оцветяване + текст за четене между картинките (формат А4, портрет, 1 брой на страница).
ВАРИАНТ 4. Картинка за оцветяване + текст за четене над картинката (формат А4, пейзаж, 2 броя на страница).
ВАРИАНТ 5. Картинки за оцветяване + текст за четене между картинките (формат А4, пейзаж, 2 броя на страница).
Емоциите от днес ме изпълват с неизмерима радост, щастие и удовлетворение. 24 чифта детски очи, вперени в мен и попиващи думите ми. Гора от вдигнати ръчички на деца, нетърпеливи да зададат въпросите, които ги вълнуват, и трепетно очакващи отговорите ми. Толкова много точни и проникновени думи от същите тези деца, отговарящи на моите въпроси…
Днес бях гост-учител в класа на Вяра. Темата на открития урок, който проведох, беше наближаващият Световен ден на хората със синдром на Даун на 21 март. Сега, като го пиша така, звучи много официално. А на практика беше толкова непринудено, топло, ползотворно общуване между мен и децата. Един обмен на светлина, съпричастност, доверие и радост.
А в средата на часа едно от децата възторжено се провикна:
❤ “Ние сме щастлив клас със синдром на Даун!” ❤
Горда съм с тези разкошни деца, които не само че от сърце приеха Вяра от първия ден, но и за нула време стопиха нейните бариери и я накараха истински да се чувства една от тях, да се отвори към тях, да бъде наравно с тях. Благодарна съм на прекрасната им класна, която освен добър човек е и истински учител с призвание, от тези, единиците, които не делят учениците си и от които няма да чуете извинението, че освен вашето дете, имат още еди колко си броя други в класа. Признателна съм на техните родители, които ги възпитават с ценности, за да растат така будни, приемащи и добри.
Вечерта ми завърши с това лично съобщение от една от майките, което споделям с дълбока благодарност:
“Надежда, здравейте.
Дъщеря ми днес излезна от училище със сияйни очи! Беше напълнена с любов и спокойствие. И с радост ми разказа как мина Вашата среща – беше много развълнувана, и аз също. Това е безценно. Благодаря Ви, благодаря на Вяра, правите децата ни по-добри ❤”
АЗ БЛАГОДАРЯ!
С обич,
Надежда
Наближава 21 март – Световният ден на хората със синдром на Даун и сме щастливи да поканим всички в общността да отбележим за пореден път заедно този ден! ❤
Ето какви са празничните мероприятия, организирани в Пловдив по този случай, на които сте добре дошли с децата си.
✅ 21.03. от 17:30 ч. ТЪРЖЕСТВО по случай третия рожден ден на Клуб “ВСЕКИ МОЖЕ”, ул. “Йордан Ковачев” 2, Пловдив, с любимите на всички игри, танци и вкусна почерпка за деца и родители.
✅ 22.03. от 11:30 ч. ПИКНИК на Младежкия хълм в Пловдив в откритото пространство на
БМЧК (Българския младежки червен кръст), където заедно с доброволци от Асоциацията на студентите медици от МУ, Студентския съвет на АМТИИ, Педагогическия факултет на ПУ, БМЧК, БЧК и Клуб „ВСЕКИ МОЖЕ“ към Фондация UP WITH DOWN ще се развихрим в творчески занимания, свободни игри и споделена почерпка за всички.
Моля, попълнете формата за записване най-късно до вечерта на 19 март 2025 г., като отбележите в кои мероприятия искате и можете да се включите, както и какво ще носите за споделената почерпка.
Нямаме търпение! До скоро!
Казвам се Десислава Спасова и съм на 22 години. По образование съм филолог, а по душа – творец, художник и човек, който много обича децата.
Призванието си да работя с деца със специални образователни потребности открих, когато завърших първи курс в университета. От почти две години насам съм доброволец в Клуб “Всеки може”, където работим, творим, обучаваме и приобщаваме деца със Синдром на Даун, а от скоро организирам и провеждам АРТ занимания за деца и родители.
Благодарна съм на Надежда и Борислав, че ме приеха в тяхното голямо семейство, в техния Клуб “Всеки може”, че помощта и работата ми винаги се оценяват високо.
С всяко наше следващо занимание в Клуба показваме и доказваме, че наистина ВСЕКИ МОЖЕ!
Когато Борислав ми каза, че Криско също има дете със синдром на Даун и също са му казвали да го изостави, реагирах почти равнодушно. Дааа, още едно българско слънчево дете, още една, подобна на стотиците други такива български истории, още едно българско семейство, което отглежда специалното си дете, въпреки липсата на адекватна подкрепа при раждането и по-нататък. Да, разликата е, че Криско е известен, но аз не оценявам и не деля хората по този признак, така че се надявам да разбирате спокойната ми реакция на тази “новина”.
После гледах първото му интервю и от равнодушието ми не остана и помен. Това, което ме разтърси, бяха кадрите от родилния дом и думите на медицинския персонал. Същите думи, които отекват в главата ми със същата сила и тежест, както преди 10 години, когато бях бременна с Вяра, и се борех със зъби и нокти първо да не я абортират, а след като родих, да не ми я вземат. Цялата си история съм разказала в интервю още преди няколко години в рамките на международния проект “Жива книга” за хуманност в отношението на медицинските лица към пациентите (оставям линк към видеото).
В този момент някак покрай ушите ми мина ентусиазираният младежки възглас на Криско, че ще направи най-големия център за деца със синдром на Даун на Балканите и че е основал фондация за тази цел. Помислих си: “чудесно, нека има такъв специализиран център за нашите деца, има нужда, а и колкото повече, толкова повече “.
Да, ама не! Оказа се, че Криско е хвърлил бомба, която избухна и извади на показ кирливите ризи на много хора, оформиха се лагери, като едни запяха оди на възхвала, други изляха кофи с помия… Най-тъжното и страшното е, че помията дойде не от кой друг, а от организации и хора, подкрепящи сходни каузи, от родители на деца с увреждания, включително и на такива със синдром на Даун!
И тук нещо в мен отново се разбушува. И не искам да мълча. Затова реших да пиша публично и да дам моята официална позиция първо като човек, второ като родител на две специални деца, едното от които със синдром на Даун, и накрая като основател и изпълнителен директор на Фондация Up With Down, чиято кауза е щастливият и пълноценен живот на хората със синдром на Даун тук, в България.
Основах нашата Фондация преди повече от 5 години с ясната визия и конкретни цели, за които искам да се боря и да постигам. Е, и по мен се изля помия. По сходен начин. Даже имаше и заплахи. Простих, но не забравих. Избрах да се фокусирам върху работата и да действам целенасочено стъпка по стъпка за каузата ни.
Само най-близките ми хора знаят през какво преминах в онзи период – включително и през тежка личностна криза, която преодолях с подкрепата на психолог, и от която излязох много по-силна и уверена, отколкото съм предполагала, че мога да бъда!
През годините оттогава и досега издържах немалко удари под кръста, плюене и злословене по мой адрес, омаловажаване на нещата, които правя за каузата ни, безочливо копиране/крадене и представяне за свои от ръководители на други сходни организации на фрази, изречения, дори концепции, формулирани от мен ясно и конкретно, за да носят към хората посланията ми, идващи директно от сърцето ми и формирали индивидуалността, разпознаваемостта и гласа на Фондацията ни.
Мълчах. Мълчах в името на каузата, мълчах в името на децата, за които работя, мълчах и защото съм човек, в чиито ценности не влиза да мрънкам, да мачкам и газя другите без значение за лична или обществена изгода.
Ами стига вече! Писна ми и ми се гади от лицемерието, от безидейността, от бездейността, от мрънкането, от мачкането, от копирането, от самоцелното и егоцентрично изтъкване кой е по-по-най.
За бога, хора, в крайна сметка всички искаме най-доброто за децата си, каквито и да са те! Единици обаче са тези, които излизат извън личното, като създават и работят за благото на другите.
Спрете да гледате в чуждите паници, започнете да действате, бъдете проактивни, помагайте с каквото и както можете. А ако не искате, поне мълчете.
Ще завърша тази публикация (но не и темата!) с едно изречение на моята психоложка, което никога няма да забравя:
“В човешката природа е тези, които правят най-малко или нищо в дадена сфера, да плюят, мачкат и омаловажават това, което някой друг прави или иска да прави.”
Пожелавам успех на Криско и на всеки друг, който (иска да) работи за дадена кауза! Но не крадете и не копирайте чуждото! Не мрънкайте, не мачкайте, не омаловажавайте труда на другите! Действайте доблестно, защото рано или късно всичко лъсва и си идва на мястото!
Пожелавам успех, здраве и здрави нерви и на себе си, защото съвсем скоро предстои да ви споделя за най-мащабния (досега) проект на Фондацията ни, върху който работя през последните 2 години, паралелно с останалите ни проекти, за които редовно разказваме и показваме. Преди да го обявя обаче, трябва да се снабдя с нов помийно-устойчив скафандър, защото старият се износи от редовната употреба
И в навечерието на най-светлия празник, призовавам всички към повече смирение, доброта, любов и подкрепа! Бъдете здрави, бъдете щастливи, борете се и действайте! А ако не можете или не искате, не пречете, не плюйте и не съдете! Времето и делата ще покажат…
Надежда Тодорова,
Изпълнителен директор и основател на Up with Down Foundation, създател и преподавател в Клуб ВСЕКИ МОЖЕ към Фондацията ни.
Сърцата ни преливат от щастие, гордост и удовлетворение от постигнатото през отиващата си календарна година. Благодарни сме за всеки успех, който осмисля труда ни, както и за всяка трудност, която ни калява и ни прави по-силни. Признателни сме за всяка подкрепа, за всяка добра дума, както и за всяка градивна и добронамерена критика, които ни мотивират и стимулират да се развиваме, да продължаваме напред и да бъдем още по-полезни в работата си за каузата ни за щастлив и пълноценен живот на хората със синдром на Даун тук, в България. ❤
Споделяме прекрасните професионални снимки от Коледното ни тържество, запечатали безценни емоции, неподправена топлина, споделеност, синхрон и спокойствие. Да, тази година Коледното ни тържество беше вълшебно и малко по-различно от предишните. Беше като по-домашному специално, не само заради мястото – нашия Клуб ВСЕКИ МОЖЕ, който е като втори дом за децата, родителите, доброволците и… горе-долу почти за всеки, който веднъж го е посетил Беше истински споделено, защото всички заедно участвахме в организацията и подготовката на празника. ❤
Отново оставяме снимките да говорят и сърдечно благодарим за тях на фотограф Dimitar Bosakov, който за втора поредна година е запечатал разкошни моменти! ❤
Благодарим на Anna Ro от Фондация ШАРКО за прекрасните календари с кауза, които ни подари за всички празнуващи този ден! ❤
Благодарим от сърце и на нашия ерготерапевт и приятел Мадлен Ефтимова за подкрепата и за това, че чрез дарителската си кампания отново сбъдна коледните желания за подаръци на децата! ❤
Благодарим на всички деца, родители, доброволци, приятели и партньори за доверието, за подкрепата и за постоянството! Именно от това има нужда всеки, за да се развива.
Бъдете здрави и щастливи и до нови срещи! ❤
С обич,
Надежда
Откриване на Коледно парти 2024 в Клуб Всеки може
Днес денят ни беше много пъстър.
Ако си спомняте, такива са и емоциите на Райли от “Отвътре навън”.
Радост, тъга, гадост, страх…
В Клуб ВСЕКИ МОЖЕ палитрата на емоциите е още по-богата.
И понякога е трудно да се справим с нея, но ние не се предаваме и знаем, че
най-важното е ние да ръководим как се чувстваме и да казваме един на друг за емоциите си.
Затова днес децата споделиха радостта и изненадата си от гостуването на ново дете в Клуба.
За празничното настроение от самото начало допринесоха коледните комплекти на Happy Smiles Handmade ❤️.
Децата трябваше да следват образец и да прерисуват образа на Дядо Коледа.
В кръгчето чрез игри научихме повече за емоциите и как да ги разпознаваме.
Завършихме подобаващо с коледни бастунчета от моцарела и чери домати , като част от кулинарните ни дейности.
Да бъдеш част от тази споделеност, напредък и чиста радост, на която ще станете свидетели в галерията по-долу, е привилегия на забъркалите се с Клуб ВСЕКИ МОЖЕ!