От два дни се опитвам и не успявам да намеря точните думи за съпричастност към опустошителната болка да загубиш рожбата си. Затова реших да пиша за любовта – майчината безгранична, неподвластна на диагнози и предразсъдъци, тази, която остава жива завинаги… ❤
Невяна е първата майка на дете със синдром на Даун (6-годишния тогава Марти), с която животът ни срещна, когато Вяра беше още бебе. Тя беше тази, която не просто ни въведе в родителската общност на семейства с такива деца, а ни приобщи към нея от раз с кратичкото, но силно и пълно със смисъл “И вие сте като нас”. ❤
Оттогава мина много време. Децата ни растяха и се развиваха всяко със своите темпове. Имали сме и хубави, и не много хубави моменти в общността, но с Невяна винаги ни е свързвало най-ценното – струящата отвътре любов и щастието да имаме децата си и да живеем пълнокръвно живота си такъв, какъвто е, с пълното съзнание за безкрайните трудности, но и безграничната радост, която те ни носят всеки божи ден. ❤
НЕВЯНА: “Да имаш дете със синдром на Даун е пълно щастие. Имаш един живот, изпълнен с много, много, много любов и даже не знам, дали я заслужавам. Първата ми мисъл, когато научих за диагнозата, беше, че трябва да се скрием някъде двамата с него. После разбрах, че съм грешала дълбоко и сега съм абсолютно навсякъде с Марти, той е непрекъснато в обществото. Не ме интересува как ни гледат хората. Едни ни гледат с добро, други с лошо, но хората са различни и не всички са длъжни да ни приемат с разбиране. Аз го обичам такъв, какъвто е.” ❤
МАРТИ: “О-бичам ма-ма!” ❤
П.П. Марти остана завинаги на 16. 16 години, пълни с щастие и любов отвъд всичко. ❤
С поклон,
Надежда
