Още една крачка напред към самостоятелността и независимостта на Вяра (и мама 🤩).
Днес пуснах Вяра (7г. и половина) до близкия магазин съвсем сама. Дадох й монета от 2 лева, за да си избере и купи сладолед и й напомних, като го плати да изчака рестото и да се върне веднага при мен.
Аз я чаках на маса в близкия ресторант, който се намира на прилично разстояние от магазина. Въпреки че бях относително спокойна, си признавам, че с огромно усилие на волята се удържах да не стана от масата и да отида от другата страна на магазина, към външния от двата изхода, падащ се към оживена улица.
Няколко минутки по-късно видях как момичето ми отвори вратата на магазина и със светнало от гордост и щастие личице се затича към мен, стиснала в ръчичка скъпоценния сладолед на клечка. 😍
Остави на масата няколко монети и зачурулика с блеснали очички: “Мама, избрах сладолед, купих, рестото чаках и върнах тук! Браво!” ❤
В мен все още бушуват емоциите от това непланирано преживяване, което животът ни поднесе днес.
Децата искат и търсят своята самостоятелност и ни подсказват и показват, когато са готови за нов етап. Да им гласуваме доверие и отговорност не е лесно за повечето родители, но е от изключителна важност за развитието на малките човеци.
Децата със синдром на Даун не са изключение, и макар че при тях може да отнеме повече време, говорене, усилия и непредвидени обрати, резултатът безспорно си струва всичко, което сме вложили, за да им помогнем да го постигнат. В името на онази самостоятелност, за която мечтаем, и на блясъка в очичките им, когато са успели САМИ. ❤
КАК? Поставяме си ясна, конкретна и много разумна цел и с много постоянство и още повече търпение, любов и твърда, но гъвкава ръка, действаме, за да я постигнем. Няма значение колко време ще ни отнеме, както и не е фатално, ако понякога кривваме от пътя към желаната цел. Важното е да не забравяме накъде сме тръгнали и къде искаме да стигнем в крайна сметка. Стига да държим желания курс, (понякога) право напред или (често) по обиколни пътечки, рано или късно (или още по-късно), със сигурност ще (по)стигнем.
С Вяра работим от съвсем малка за поведението и порядките при пазаруване в различни по вид и мащаб магазини. А в този конкретен, среден по големина, смесен магазин в квартала я водя с мен няколко пъти седмично от 2 години. Нещата, на които търпеливо, упорито и целенасочено я тренирах, и в крайна сметка я научих, са:
✅ да поздравява при влизане и излизане от магазина;
✅ да чака реда си на опашката, колкото и дълга да е тя;
✅ да не взима и отваря/яде храна, преди да ме е попитала може ли да я купим, и преди да сме я платили;
✅ да подбира продуктите, които ни трябват в момента, да ги открива в магазина, да ги слага в торбичка и да ги носи на касата;
✅ да дава парите на продавача, да чака рестото и касовата бележка, и да ми ги връща в портмонето;
✅ да носи част от покупките към колата и/или към къщи;
✅ вкъщи да сортира покупките и да ги поставя на местата им в хладилника и шкафа.
Колко хора са били прередени, колко шоколади, червени чушки, грозде, малини и орехи са били наръфани, колко часове са били прекарани в говорене и тръшкане… само ние двете с Вяра си знаем (оп, и отчасти продавачката също). Дали си е струвало? И още как!
Може да си представите бурната радост в майчиното ми сърце, когато същата тази продавачка излезе от магазина, като си тръгвахме, и ми каза: “Браво, много добре се оправи сама преди малко!” 😍
Знам, че ни предстоят още много тренировки, затвърждаване, надграждане, разширяване на периметъра и на отговорностите в графа пазаруване. Но съм удовлетворена и горда, както от Вяра, така и от себе си. От себе си най-вече за това, че съумях да я пусна за първи път, макар и за няколко минутки, без да я виждам и без да има никого, на когото да разчитам да я гледа вместо мен в онзи момент. Гласувах й доверие, поставих й конкретна и желана от нея задача и я пуснах сама, когато ми показа, че е готова за това.
И двете се справихме! Браво! И продължаваме… ❤
А вие кога за първи път “пуснахте” детето си в подобна или пък различна ситуация? Изключително полезно ще е да обменим опит и гледни точки. 👇