Ситуацията с карантината е сложна. Има много неща, които ни липсват, които не ни харесват, ограничават ни, докарват ни до лудост дори. Но като заклет оптимист, аз все пак избирам да се фокусирам върху позитивната част на нещата, да намеря хубавото, колкото и да е малко то. И знаете ли – всъщност има го и то не малко 🙂
За мен това на първо място е, че всеки ден имам повече време с Вяра, в което се старая да съм максимално с нея не просто физически, а емоционално, да общуваме, играем, учим и да правим куп други прекрасни неща заедно.
Да я наблюдавам как расте и се развива не с дни, а буквално с часове, защото… нека си го кажем: най-важният фактор за развитието на детето не е детската градина, училището, частните учители и специалистите (без да отричам тяхната роля!), а семейството и времето, качествено прекарано с най-любимите хора.
Друго положително нещо от това, че си стоим предимно вкъщи, е забавянето на темпото от иначе постоянната въртележка навън и търчане от задача на задача, от специалист на специалист – колко много спестено време, нали? Но да не си помислите, че часовете със специалистите на Вяра са спрели. Не са, просто вече са онлайн и аз също съм част от тях 🙂
И макар че това си има както недостатъци, така и предизвикателства, мога да кажа, че ни се получава доста добре и освен че учим заедно, и много се забавляваме 🙂
Исках да покажа, че винаги има две страни на монетата и от нас зависи коя ще предпочетем да гледаме.
