Годишен Финансов Отчет /ГФО/ за изминалата 2022 година на Фондация Up with Down.
септември 2023
Според изследванията, те живеят до около 65-70 годишна възраст, макар да има голяма вариация в тази стойност.
Даун синдромът е генетично обусловено нарушение, което предизвиква различни физически и психични проблеми. Това усложнява живота на тези, които го имат, както и на техните близки. Въпросът “До колко години живеят хората с Даун синдром?” е обективна тема за дискусия, която ще разгледаме в следващите редове.
По статистика, хората с Даун синдром имат по-кратък живот спрямо хората без това състояние. Според изследванията, те живеят до около 65-70 годишна възраст, макар да има голяма вариация в тази стойност.
Продължителността на живота на хората с Даун синдром може да се окаже по-кратка поради наличието на редица здравословни проблеми, свързани с това състояние. Тези проблеми включват сърдечни заболявания, имунни проблеми, диабет, остеопороза, проблеми с гледането и слуха, като и риск от по-ранно развитие на деменция. Важно е да се отбележи, че сърдечните заболявания са един от основните причини за смърт при хората с Даун синдром.
Въпреки тези предизвикателства, хората с Даун синдром /познат и като Тризомия 21/ могат да живеят пълноценен живот, ако получават подходящо лечение и подкрепа. С развитието на медицинските технологии и подобряването на медицинската помощ, животът на тези хора може да бъде значително подобрен и удължен.
В заключение, хората с Даун синдром обикновено живеят по-кратко от другите, но всяка индивидуална ситуация е различна. Важно е да се отдава грижа и подкрепа на тези хора, за да се гарантира, че те имат възможност да живеят пълноценен живот и да достигнат максималния си потенциал.
Хората със Синдром на Даун имат допълнителна хромозома 21, която може да доведе до различни физически и психически характеристики. Тези характеристики могат да варират значително в зависимост от индивидуалната ситуация, но най-общо казано, те имат увреждания в развитието и умствената си възможност е намалена.
Едно от честите съображения при хората със Синдром на Даун е колко дълго те могат да живеят. И въпреки че в миналото техният живот и психичен статус бяха ограничени от ниските очаквания и медицинските грешки, напредъкът в медицинските технологии и социалната интеграция са довели до значително подобрение на качеството на живот на тези хора.
Според Световната здравна организация (СЗО), средната продължителност на живота на хората със Синдром на Даун се е увеличила значително през последните години. През 1960 година средната продължителност на живота на тези хора е била едва около 10 години, докато през 2020 година тя е нараснала до около 70 години.
Тези подобрения в продължителността на живота са резултат от по-добрата медицинска грижа, по-големите възможности за социална интеграция и развитие на индивидуалните таланти и умения на тези хора.
Въпреки това, продължителността на живота на хората със Синдром на Даун все още е по-кратка в сравнение с тази на общото население. Това може да бъде поради риска от поява на други медицински проблеми.
Както някои от вас знаят, децата със синдром на Даун са предразположени към напълняване. Ето защо от ранна детска възраст сме се опитвали да осигурим качествена и добра храна за Вяра, без боклуци и вредни неща. Не винаги е идеално, но има ли желание и мисъл – става.
Още на 1-2 годинки, ходейки на парка, сме обсъждали какво да й даваме да похапва, което да е добре. И измислихме – докато другите деца нагъваха солети, чипсове, вафли и други, ние носехме червени чушки. Защото са естествено сладки, сочни, с фибри и витамини. И, о, чудо, ден след ден, докато около количката на Вяра и баба Кати не се събираше тълпа от деца, искащи и те чушка.
Да, на фона на тестената маса чушките изглеждаха екзотични, различни и интересни. Скоро и други родители носеха чушки на децата си.
Освен естетичният външен ефект, наднорменото тегло носи за децата и доста сериозни проблеми и последици. Висока кръвна захар, диабет, болки в ставите, проблеми със сърцето и т.н.
А всичко започва от семейството – какво има на масата – дали детето свиква да вижда и да посяга към кроасани, сладкиши и други изкушения. Или пък вижда ябълки, грозде, банани, боровинки, ягоди. Сами знаете кое е по-добре.
Приучавахме Вяра да познава, опитва и обича зелените неща. Те са с витамини, добри са за перисталтиката и са с малко калории. Така тя полека заобича маруля, рукола, дори авокадо. А кой не обича краставички. Те са идеални – можеш да похапваш много от тях, а са почти само вода, но пък факта, че дъвчеш нещо засища мозъка и коремчето.
Скоро въведохме и броколите, които със своята причудлива форма са много любопитни. Ето защо играта се получи веднага и имахме малки дръвчета, забучени във филийката. И Вяра и Руми ядоха с желание и интерес.
Когато използваме игрови и забавни подходи, по-лесно можем да въведем и научим детето да хапва нов продукт.
Защото никой не рекламира броколи или маруля. Но можем да го направим ние у дома.
* * *