В началото на професионалната си практика работи с деца със специфични затруднения в развитието, по-късно е водила групи за тийнеджъри към родителско сдружение за специални деца, а в момента консултира родители и семейства както при затруднения в партньорските взаимоотношения, така и при проблеми в родителското функциониране и ефективната комуникация родител-дете.
май 2020
Познавам Борислав от няколко години, с голямо удоволствие чета нещата, които пише. Освен професионалист в областта си, Borislav е баща на Вяра. Вярвам, че Бог е пратил Вяра на семейството му, за да могат Боби и съпругата му да дадат на света повече, отколкото правят със своите професии. Вяра е избрана да бъде от онези – светлите деца, които обществото нарича Даун, а хората, имали възможност да познават детенце със синдрома отблизо – слънца. Пожелавам успех на проекта, защото съм сигурна, че когато с любов отглеждаш и поливаш с надежда – има смисъл. Възхищавам се на хора като Боби и Надежда и на тяхната борба, защото именно такива хора създават устойчив свят и вдъхновяват човечеството.
❤️💜🌞
Първата ми лична среща с дете с Даун синдром беше преди 2 години, когато чаках на автобусната спирка автобуса си. Бяхме насядали много хора зад спирката на един бордюр и чакахме. По улицата се зададе момче държащо майка си за ръка. Приближавайки се забелязах, че гледа право в мен, и се усмихваше много широко. Когато съвсем стигна пред мен, вдигна ръка за гепи, и се усмихна още повече. След като направихме high five, разтвори ръце за прегръдка, и ме подкани да се прегърнем. Много силна, хубава и дълга прегръдка! След това попита дали можем да си направим снимка и каза, че се казва Дидо. Беше рано сутринта, и все още бях в кисело настроение заради мигрената която имах, но след усмивката и прегръдката на Дидо, направо ми взе болката. Напълни ми душата. Сред всичките насядали хора, той избра да озари мен с чистата светлина която излъчваше.
Та това ми е впечатлението от тези хора. Те са любов. Те заслужават да бъдат приемани в нашето общество, те заслужават всичко.
Borislav Arapchev благодаря ви за тази фондация!
През юни ще започнем с първите онлайн сесии за безплатна психологическа подкрепа за родители по въпроси, свързани със спецификите при отглеждането и възпитанието на децата със синдром на Даун, както в отношенията „родител-дете“, така и „родител-родител“ (между партньорите).
Психологът ще отговаря онлайн по предварително подбрани теми под формата на видеоконсултации. Темите ще ги определим всички ние, които имаме деца със синдром на Даун и срещаме определени трудности като родители.
Подготвихме кратка анкета, за да съберем конкретни въпроси, които ни вълнуват в тази връзка. Така психологът ще ни бъде максимално полезен по време на онлайн сесиите.
Анкетата е анонимна ѝ отнема не повече от няколко минути.
Може да я попълните ТУК.
Благодарим ви!
В края на октомври 2018, месеца за информираност за синдрома на Даун, станахме домакини на среща-беседа за възможностите за професионална реализация на младежите със синдром на Даун в България.
Срещата се проведе в студиото на Nadko Designs в Пловдив, като едновременно с това предавахме на живо онлайн за всички, които се интересуваха от темата, но не можеха да присъстват по една или друга причина.
Ето акцентите от презентацията, която бяхме подготвили:
- специфики на хората със синдром на Даун – техните силни и слаби страни, които да се вземат предвид при насочването им към дадена професия?
- примери за успешно работещи в различни сфери хора със синдром на Даун (СД)
- възможности за реална професионална ангажираност на младежи със синдром на Даун
- начини да се/ги подготвим за това
Получи се невероятно, защото по време на презентацията обменихме идеи за нашите деца, обсъдихме конкретни стъпки, които можем да предприемем още сега, без значение от възрастта на детето, а родителите на вече пораснали деца със СД споделиха ценни съвети от опита си при отглеждането и възпитанието им.
Като родители на Вяра виждаме и искрено вярваме, че децата със синдром на Даун имат голям потенциал за развитие и реална възможност за бъдеща професионална реализация, стига да получат необходимата подкрепа, обучение и доверие.
Ето защо сме приели за наша лична и обществена кауза да помагаме на деца и младежи със синдром на Даун да открият и усъвършенстват своята дарба/интерес/занаят, за да могат впоследствие да я превърнат в професия и да бъдат пълноценни и удовлетворени хора.
Това обаче може да се случи, само ако най-напред самите ние – родителите и близките на нашите деца повярваме в тях и от най-ранна възраст им покажем, че те могат и трябва да работят, когато пораснат. Най-вече заради самите тях.
Според мен това е един продължителен процес в следните стъпки, които биха довели до изграждането на стабилна основа, необходима за постигането на максимални резултати в тази връзка.
Повече подробности по темата можете да чуете и видите в записа от излъчваната онлайн на живо среща по-долу. Конкретните примери на успешно реализирани хора със синдром на Даун, както по света, така и в България са вдъхващото вяра и надежда доказателство, че мисията е възможна!
- 1
- 2