април 2023

Дъщерята е вляво. Лицето й грее, очите й светят. Тя е чакана, обичана, желана, щастлива, подкрепяна от своите близки. Пред нея има игри, радост, предизвикателства и трудности. Не всичко е лесно, но с кураж и помощ – ще се справи. “Браво”, “Обичам те”, “Гордея се с теб” са най-големите мотиватори.

Мама е вдясно. В очите й има много радост, но също и болка, разочарования, присмехулства, огорчения, надежда и сила.

Тя е филтърът, който ще предаде на детето мъдрост, и любов, смисъл и щастие – за да има сили да върви напред, как да се справя и как да намира красивото…. Горчилките ще остави за себе си – те ще останат в миналото…

Защото бъдещето принадлежи на Любовта!

Знаете ли, че при децата със синдром на Даун освен прогрес има и регрес. Ако натрупаните знания, усвоени до момента, не се поддържат и подхранват, те избледняват и детето регресира. Забравя част от научените неща и запомненото намалява като обем. Да, това е особеност на техният мозък и като я знаем, ние можем да опитваме да поддържаме наученото по различни начини.

Ето защо, играейки тази вечер с кубчетата, ние започнахме да правим и букви с тях. Всъщност, идеята се роди от Вяра, а аз видях потенциал да затвърдим познаването на буквите.

Вяра създаде сама първо буква Г, като “грозде”, после буква А. След това аз й направих буква Ф и тя започна да изброява думи, започващи с Ф: фазан, фенер, Франки (от едно филмче).

Бях удивен!!

И така, играта премина плавно в обучение.

За да не позволяваме регрес, трябва да работим за прогрес.

Много горещи дебати и тежки разговори те свалят долу до дъното. А после се изтласкваш нагоре, но вече просветлен, помъдрял и знаещ истината.

Олекнало ти е и си видял пътя и отговорите.

За този процес ти е помогнал другият участник в разговора.

И така, Надя, другият участник в разговора, мъдро обобщи (перифразирам с мои думи):

“За някои родители децата са амбиция. Да се покажат, докажат, че могат – още, и пак, и още, и отново, и пак и пак….

За нас те са лекар. Да ни откажат от амбицията и да постигнем хармония, да приемем нещата, каквито са. Да се успокоим и имаме мир. Това не е в противоречие с нуждата от развитие и не е мързел и липса на активности. Но я няма тази болезненост и това екстремно желание за доказване.

А има баланс, радост и наистина… приемане и щастие.”

Всичко това се нарича диалектика. 🙂

Ваканцията е благодатно време за занимания с децата! Вместо екран, кубчетата са прекрасно занимание, което стимулира въображението и абстрактното мислене! 🙂