Времето не е слънчево, но парка е винаги добра идея.
Ритахме топка, люляхме се, гонихме гълъби, галихме коте, чухме сврака на дървото…. въобще… разкош!!! Чист въздух, движение и живият живот ❤
Е, после има време и за Маша 😉
Важно е да поощряваме креативността у децата и да им помагаме да си създават и свои игри и забавления, а не само да използват готови.
Днес с радост установихме, че измислиха проста и лесна игра, като скачаха върху хартиени кърпички. Те ги извадиха, наредиха и заподскачаха по тях. Освен че е добре за физиката, концентрацията и точността, е и забавно.
Когато си креативен, можеш да играеш със всичко. 🙂
Децата натурално имат в себе си това качество и е добре да го запазим.
Когато се сбъдне мечтата ти не просто да видиш любимата си приказна героиня, но и да я гушнеш и да си поговориш с нея. 🥰
Вяра в прегръдките на Снежанка след разкошното представление на State opera Plovdiv – Държавна опера Пловдив вчера. ❤
За нас това беше втори опит да гледаме “Снежанка и седемте джуджета”. Първият преди месец беше неуспешен, защото нищо не помогна да удържим Руми на стола й, нито да накараме Вяра да влезе в залата. Тогава прекарахме половината представление разделени на двойки – аз и Руми в залата, Борислав и Вяра отвън, после обратно и обратно, разменяйки позиции и деца, пухтящи, изнервени, обезсърчени… Накрая се отказахме и си тръгнахме разстроени и ядосани.
Вчера заведохме само Вяра, макар че до последно много се колебаехме, защото искахме и Руми да е с нас. В крайна сметка това се оказа правилното решение в случая и си заслужаваше “жертвата”.
За Вяра театърът е магия, в която я въведохме още като малко мъниче. Години наред я водим на различни представления и тя обожава това. ❤
Не очаквахме, че ще се притесни дотолкова, че да не можем да влезем в залата. Именно тук, в същата тази зала преди време гледахме с нея “Приключенията на Лукчо” и то два пъти без никакъв проблем.
Но страховете й се менят и ни изненадват когато най-малко ги очакваме. В случая се е стреснала от многото хора, които я гледали, после от тъмното и от силните звуци, както ни каза впоследствие.
Важното е, че втория път взехме предвид тези нейни страхове, отидохме доста по-рано, влязохме, когато залата все още беше полупразна и то от страничния вход, за да не минаваме през хората, които бяха вътре. Все пак Вяра ме стискаше за ръка и леко се дърпаше, но този път успешно стигнахме до местата си. След като си седна, се успокои и нямаше търпение за всичко, което предстои. А то беше наистина вълшебно. ❤
За Руми театърът все още е неразбираемо преживяване, въпреки че на нейната възраст Вяра вече беше ветеран по брой и вид представления, които беше гледала и заобичала.
Заведохме Руми за първи път на куклен театър още в първия месец, след като я осиновихме. Беше изпитание за всички ни. Не се отказахме, продължихме опитите пак и пак, но без особен напредък.
Въпреки всичко продължаваме да опитваме и не се отказваме, защото вярваме, че има смисъл и знаем, че с търпение и подход ще се получи. Точно както с книжките и приказките, които Руми вече обожава. ❤
