Борислав Арапчев

Напоследък Вяра много заобича пъзелите. Ние с мама я поощряваме да играе, а и тя ги търси сама – Динозаврите, Рачетата, Елза и Ана, Пес Патрул и други… ❤
Чувство за ориентация, аналитичност, цветове и форми – всичко това се развива у детето, с радост и желание. 🙂
Но, за да преминем от пъзел от 4 части, преди години, до пъзел с 60 части, днес, измина много време. Стараем се не само да й показваме, но и да я насочваме – да мисли, да търси, да завърта частите и да открива цветовете, които си пасват. Времето и насоките към детето си струват. Те помагат за неговият прогрес.

Вечерна игра с фенерче и животни или фигурки на стената. Освен че развива въображението, спомага и за домашен уют и приятно настроение. А какво по-хубаво от това, минутки преди лягане…

Вяра всеки ден рисува, защото обича това. Рисува с тати, рисува с мама, рисува и с бабите. 🙂
И малката ръчичка става все по-умела и смела. Все по-добре прави формите, очертава и запълва… Развихря се.
Поощрено, детето рисува с радост и прогресът е видим!!! ❤
Всяко старание води до успехи!!

Гледам я как тича по поляните, в парка, как се катери, гали котките, кара тротинетката … и си казвам – това е щастливо дете. То не мисли, дали това развива мускулите му, дали трупа витамин Д от слънцето, дали диша дълбоко. Тя просто рита топка, дивее с приятели и се забавлява. Тя е тук и сега. Тя Е. Тя е в себе си, реална, и на място. Това е есенцията на живота. Вечер е потна, прашна, изморена, и играла много. Едвам стои, очите и се затварят, … и пак казва .. “играем”… Да, тати, спинкай сега, утре ще играем много. Една “Маша”, с много идеи, бели и веселие.

Ние, родителите, постоянно мерим нещо. Сравняваме се. Кое дете ходи на зумба, кое свири на пиано, кое играе балет. Кое колко бързо е проходило, кое вече чете по малко. Но да ги попитаме тях – те искат ли? Те самите ли решиха… или ние леко ги подбутнахме. За да може, после да сме горди с тях и да ни хвалят, да ни снимат и дават по медиите. Или – поне да качим във Фейсбук.

Да, спорта, изкуството и тези занимания въобще приучават на дисциплина, учат на старание и труд. Но … ако децата поискат. Ако това е наше желание, скрито зад тях – тогава не е честно спрямо тях. Ако мама или тати искат да покажат на другите какво можем – за да се изтъкнат те. Не е честно.

Затова – прочетете отново първият абзац. И след това – бегом към парка. Ние сме там. И вече ви чакаме. 🙂

Много от децата със Синдром на Даун имат нужда да провеждат рехабилитация, за да подсилят и укрепят своите мускули, на крака, ръце, и въобще на цялото си тяло.

Слабата мускулатура на краката е причината за специфичната странна “разкрачена” походка при голяма част от тях. Доста от тях имат проблеми с вестибуларният апарат и от там – равновесието, също проблемни са стоенето /баланса/ на един крак, или изправянето на пръсти. Ето защо родителите на “специалните деца” се нуждаят и ползват услугите на рехабилитатори, масажисти, кинезитерапевти и други подобни. Това е много важно и ние препоръчваме да го правите редовно.

Настоящата статия цели да ви даде прости и лесни методи, с които вие сами да работите с детето през деня. Понякога в населеното място където живеете може да няма необходимите специалисти, или пък те да са ангажирани доста /тъй като определено има дефицит на такива/ или въпросът да опира до финанси.

Затова ежедневната работа с детето в тази насока е важна. Най-добре е, когато родителите имат съзнание за това и го правят редовно, доколкото могат.

Тук ще ви дам практически идеи за работа навън.

Първата, и лесна стъпка е, да разберем, че обикновените игри и занимания в паркове, алеи, площадки, гори или други открити места могат да са отличен източник на занимания с детето, които да са полезни за него и да протичат по един забавен начин.

Детски играчки в парка

Забелязал съм, че някои играчки в парковете наподобяват уредите в рехабилитационните центрове.

Например тази играчка, която наподобява легнала на земята стълба е много добра за засилване на мускулите, трениране на баланс и равновесие.

Ходене по тесен перваз

Това е също рехабилитационно упражнение, което правят във ВМИ – Пловдив. Там се практикува ходене по тясна дъска, но това много лесно може да стане игра и да го правите в парка. Хем забавно – хем полезно!!

Същата тясна лента можете да направите у дома, с подредени листове хартия, или нещо подръчно, и детето да ходи по нея. Експериментирайте.

Катерене

Ние водим Вяра често на някое от Пловдивските тепета, където се катерим много на воля. Тя успя да се покатери до самият връх на най-високото тепе, което смятам, че е много добро постижение. И то не по павираният път, а по “козите” пътеки. Заобикалящата природа и красоти правят това изкачване още по-интересно и желано.

При катерене из природата – обръщайте внимание на детето към цветята, зелената трева, небето и всички други хубави неща наоколо. Научете го да има очи за това.

Добър вариант е катерени и по изкуствени стени, които са налични на открити пространства и в молове. Ако стената е по-висока и рискова – използвайте обезопасителни колани.

Най-естествено ще се получи катеренето, ако отидете на планина със семейството. Дори в рамките на деня, можете да обиколите зелените поляни над Бачковския манастир, да се покатерите над Манастира “Св. св. Кузма и Дамян” над Куклен, Мадарският конник, крепостта Овеч, или друго място, което е във вашият регион.

Стълбичките също са отличен инструмент за заякване на малките крачета. Може да стимулирате игра по катерушките в парка. А ако намерите друг малчуган за партньор в игрите на вашият дребосък – бъдете сигурни, че те няма да се спрат, ще тичат, ще се катерят и гимнастиката ще става съвсем естествено.

Отлично място за катерене са и т. нар. въжени играчки – потърсете такива.

Фитнес площадки

Откритите фитнес площадки станаха доста популярни и вече се виждат масово в по-големите градове.

Стимулирайте детето да ги опознае и използва. Най-добре ще е, ако и мама или тати се включат, а защо не и двамата.

Люлеене

Просто пуснете детето да се люлее. В началото то няма да може само, но после ще се научи как да сяда само и да се залюлява. И всеки път на парка ще иска да се люлее.

Каране на колело или тротинетка

Това може би е най-трудно за децата със синдром на Даун, или поне за нашата Вяра. Тя започна успешно да кара колело чак сега, на 7 години. Предизвикателството идваше от трудността й при натискане на педалите, или че върти повече назад. Но с упражнения, тя се понаучи. Сега кара по малко колело, но ако има друго дете, което да кара, това я мотивира и тя иска да кара с него. Използвайте и вие това.

Започнете от най-малка възраст първо с камиончета, които се карат с крака, и след това с колела за баланс.

Колкото до тротинетките – те са добри и доста по лесни за каране, но също изискват натрупване на практика с тях. Вяра кара тротинетка на парка, и обикновено тя е чужда, на друго дете – заради цвета, модела или просто защото не е наша 🙂

Въртене с въртележка

Въртележката е забавна, но е и добра да засили равновесието. Ако на детето се завие свят, при въртене в една посока, завъртете в обратната след това. Ще забележите, че след време то може и иска да се върти само. Ако участват и приятели, ще стане още по-интересно.

Ходене

Използвайте всяка възможност, където е приложимо, да ходите пеша с детето, а не с кола. Това, освен че засилва краката му, изгаря калории, детето поддържа активност и дишането се подобрява.

Добри варианти са и ходенето по пясък или ходенето във вода. Последното, наречено “водна пътека”, се прилага в някои медицински центрове. Но най-забавно за детето ще е да го заведете на море – пясъкът е идеално средство за тичане и игри с топка, а във водата укрепват всички мускули.

Скачане

На децата със сидром на Даун им е трудно да скачат. Да, но ако се опитваме и упражняваме – става ето това:

или това:

Ритане на топка

Ритайте топка с детето си – независимо дали е момче или момиче. Не знам дали ще стане голмайстор като Стоичков, но определено ще видите все по силен и точен удар с крак, което само ще ви радва.

Както виждате по снимките, на много от тях Вяра е яке, защото излизаме навън да играем в по-хладно или студено време. Това не трябва да ви спира – почти през всеки сезон можете да имате активност навън с детето, в такова време въздухът е по-чист и площадките не са препълнени с деца.

Освен тези дейности вие можете да откриете ваши собствени, които да правите всекидневно. Важно е, упражнявайки детето, да го правите под формата на игра, за да участва то с желание и да се забавлява.

Когато има радост, а не принуда, успехите са много по-добри и правят детето щастливо.

Днес с Надя разчиствахме из къщи, за да подготвим място за елхата за Коледа, че Вярка няма търпение 🙂 . Ние също 😉

И …попадаме на учебници, които са ни върнали от старата градина, където тя учеше. Отваряме ги… Те са чисто нови. Не пипнати. Миришат на мастило и нова хартия. В 5 учебника имаше надраскани към 3 странички, общо. А учебника по Изобразително изкуство, което тя много обича, беше чист като момина сълза.

Някой учител е решил, че тя НЕ МОЖЕ. Че тя НЕ ПРАВИ. Че няма смисъл да й се дава да опитва, да пробва, да й се даде шанс.

Че още преди да са замахнали тези крила, да се опитат да полетят, или поне да вдигнат малко шум, ние ще ги отрежем. Ще го захвърлим това дете, няма смисъл да му се отделя време и да се занимаваме с него. Мушкатото в ъгъла е с повече потенциал, по-перспективно е и има повече шанс за развитие от нея.

Не, скъпи хора, Вяра може!!

Всяко дете със синдром на Даун има потенциал. Да, не е лесно, но си струва. Това е нашата кауза!! Поне малко да им помогнем, да бъдат приети и да се види смисъла и зрънцето в тях!!!

Октомври е. Месец за повишаване на информираността за синдрома на Даун. Всъщност, за нас цяла година е октомври. Да работиш за това детето ти да бъде разбрано и възприето като човек няма работно време и е постоянна кауза.

Една случка на парка скоро ме наведе над някои мисли и затвърди едно мое усещане.

Вяра играеше на парка и едно дете се приближи до нея. Бащата извика детето и му каза нещо тихо. Детето пак дойде към нас, и когато трето дете се приближи, момичето го придърпа настрани и му каза: “Тя е болна”.

Чух го и ме жегна.

И други родители са обяснявали така на децата си какво е синдромът на Даун. А колко би било чудесно, да им отделят минутка и да им кажат:

“Тя е родена така. Както някои деца имат руса коса или сини очи. И това е за цял живот. Но тя е здрава. Просто изглежда по-различно, има по-извити очи и говори по-особено, затова ходи на логопед, за да се учи да говори добре. Играй си с нея. Тя е дете като теб!“

Една минута, която може да промени цялото общество от подрастващи деца. Малка стъпка за всеки родител, но голяма крачка за човечеството.