Пролетния панаир на занаятите с пленер по художествено плетиво „Шарени чорапи” отвори врати на ул. Стръмна в Стария град
– Е, ама те всички деца са така!
– А, той и нашият е малко инат!
– Нищо, де, няма страшно, ще го израсте!
Не, не и не. Нямате реална представа какво е да имаш “специално” дете със синдром на Даун. Трудно е. Тежко е. Стресиращо е.
Понякога стигам дъното на отчаянието. И тогава, понякога, просто спирам, свалям ръце, отпускам се, и казвам като Христос: “Господи, оставям се на теб! Нямам сили повече, търпение, ум и воля. Просто пускам. Прави, каквото решиш!”
И понякога, в този ад, проблясва лъч светлина и надежда.
Не винаги, понякога. 🙂
Но ще кажете – ти сам си си избрал това, тази орис, така че .. носи си кръста.
Носим го. Понякога е ад. Някои пъти е и рай. Усмивка, гушкане, игра, гъделичкане, любов ❤
Всъщност те постоянно се редуват. Както в живота, нали 🙂
И го живеем тоя живот, и тежък, и сладък…. 🙂
Розите имат бодли. Но как пък ухаят…..
Вчера за рожденият ден на Вяра си бях подготвил кратка реч. Но партито се поразвихри доста и не достигнахме до такива официални моменти
Исках да споделя, че деца като Вяра, Алекс, Криси, Пепи, Валери, Петя, Габи, Боби, Мартин, Пламен и т.н. са символ. Символ на надеждата, и вярата, символ на увереността, че трябва да запазим децата, да им дадем шанс да развият зрънцето, което носят в себе си, наречено потенциал.
Малък или голям, те го имат. Имат своите слаби и силни страни.
Но всеки от тях е посланик на идеята за възможността на хората със синдром на Даун да съществуват, да учат, работят и да се справят с живота, както и да го правят пъстър и красив по свой начин!!
Бъдете живи и здрави, деца!!! ❤
Вие имате място под слънцето!!!
Благодаря на вашите родители и на вас, че ви има!!! ❤
Мама я приеха за раждане в 9 вечерта. В 3 сутринта едно малко рижаво чудо се роди. То потвърди нашите страхове, но и то ни даде кураж и вдъхновение, за полет и сбъднати смели мечти.
Вяра днес става на 10 години!!! ❤ Години на радост, инат, притеснения и благодарност!
С мисълта за нея започнахме, но тя ни окрили за нашата дейност, че можем да бъдем полезни и на голям кръг от деца, да имат опора, обич, приемане и развитие.
От семейството, към общността, града, страната – именно затова създадохме фондация Up with down (Щастливи със синдром на Даун), в обществена полза, за да достига до много деца и да им носи щастие.
Вяра няма нужда от много подаръци. Тя обича пъзели, обича пуканки и да бъде с мама, тати, малката Руми и приятелите си от клуба.
Но вие можете да подарите на всички деца с Даун малка подкрепа за клуб “Всеки може”, където се учат, играят, танцуват с техните приятели.
Дарете за нещо смислено, полезно и истинско ❤
Ето тук
https://upwithdown.bg/dareniya/
Снимка: https://marianemska.com/
Тази вечер един приятел ме потърси. Даде ми подарък за Клуб “Всеки може”. Нещо полезно, с което децата ще играят, ще се учат и ще се развиват.
Когато сърцето ти е чисто, то отваря и другите сърца. Да помагат, да трептят на една честота, да дарят и изпитат същата радост.
Доброто е заразно. Доброто вдъхновява за добри дела.
Нека правим повече добро!!! ❤
За поредна година нашите приятели от Пик Компютър / www.pic.bg /подкрепиха финансово дейността на фондацията ни и клуб “Всеки може”.
Всеки бизнес има за цел да генерира печалба, но някои бизнеси са по-отговорни и си поставят за приоритет да подпомагат социално значими каузи. Мисленето, че не е важно само ти да си добре, а и средата трябва да се развива в правилната посока, ни радва много, и показва, че Пик Компютър се ръководи от хора с висок морал, съвест и чувствителност към децата със специални потребности. ❤
Пик Компютър, благодарим Ви от сърце. С вашата помощ вие подсигурявате дейностите с децата в нашият клуб, където чрез забавни и увлекателни методи, по достъпен за тях начин, усъвършенстваме техните умения и ги подготвяме по-добре за живота, за да бъдат максимално самостоятелни.
Клуб “Всеки може” работи изцяло с доброволен труд и разчита на дарения.
Нека хуманни бизнеси като вас просперират и се радват на успех и растеж!!
Снощи слушам Надя как говори по телефона с друга майка на дете със синдром на Даун:
“Като ги гледам в клуба как се смеят, радват, как блестят очите им – това ми е най-голямата награда!”
И никакви почести, статуетки или грамоти не могат да надминат това – мисля си аз ….
Пътувахме с Надя с колата.
Напоследък, с двете лудетини вкъщи, работата, заниманията по клуба, не ни остава време за нас.
Затова, ако пътуваме с нея, за час или два, успяваме да си говорим. Душите ни общуват. 🙂
– Знаеш ли, Боре, тогава когато ме натискаха за аборта на Вяра, бях твърдо убедена, че я искам.
Исках я, каквато й да бъде. За да мога да й дам любов!!
Въпреки че карам, онемявам. Толкова е силно и велико това. Не мога да го представя и опиша.
Само й казвам:
– Обичам те, Наде!!! ❤
И тази нейна любов, майчина нежна сила, твори чудеса.
Докато аз понякога с децата съм по-строг, рязък, тя успява магически да трансформира всяка ситуация. С любов. И да я обърне.
И децата омекват, разбират, настъпва хармония….
Удивително е!
Само даването и Любовта ни правят щастливи, преобръщат света нагоре и дават смисъл.
Надя го умее това. Бих искал да съм като нея. Да бъда още по-добър човек. Да сея навсякъде любов и трансформация!!!
За един по-добър свят! 🙂
Днес с Вяра и Руми закачихме в красиво Българско село тези две къщички за птици.
Първо в къщи ги рисувахме, после лакирахме и днес ги поставихме. Вътре във всяка насипахме сурови слънчогледови семенца, да има за хапване.
Още такива инициативи с къщички за птици предстоят с децата в Клуб ВСЕКИ МОЖЕ ❤
За света това може да е само една къщичка за птиче, но за птичето тази къщичка ще е целият му свят, през студените месеци.
Много сме си говорили с Надя и тя ми е казвала.
“Най-вероятно като малък са те гонили да си сгъваш и подреждаш дрехите, и затова сега имаш негативно отношение към това. И ти самият предаваш това на децата, и те го приемат негативно.”
Напълно е права.
Тя е човекът, който умее като вълшебник една негативна тенденция да я обърне към нещо хубаво и забавно. Но и аз се уча от нея и се опитвам полека лека да вкарвам игрови елемент в тази чисто битова ежедневна работа, за да е тя по приятна и желана от децата.
Защото трябва да ги учим да са отговорни, подредени, но и …. радостни, от това което правят.
И днес с шеги, песни, имитация на пъзел или други игри, заедно с децата трансформирахме тази купчина от дрехи отзад.
Всичко стана добре и всички бяхме доволни и щастливи.
Значи можело 🙂