Борислав Арапчев

Питат Вяра как е. Тя отговаря:
Наспах рано!

Аз мислено казвам – Тати трябваше да кажеш – Наспах се добре, защото легнах рано. После осъзнавам, че колкото и особено да звучи нейният израз, всеки би го разбрал, подсъзнателно, макар и казан толкова кратко.

А може би е искала да каже – Наспах се и станах рано 🙂

Кой знае?!?

Ако срещнете едно момиче с плитки като Пипи и с различни чорапи, с втренчен в книгата взор, това е тя.

Четящата Вяра.

Мама и показа магията на книгите. Техният вълшебен свят. Мама я научи да срича, после да чете и да чете все по-добре.

Тати я научи да чертае, да оцветява и да рисува.

Когато няма екран, а четене, рисуване, творчески игри – писане на букви с клечки за зъби, с пластилин, с тесто, детето се развива, засилва паметта и въображението си.

А аудио приказките учат на нови думи и обогатяват речника.

Отвъд дигитализацията е развитието с творчество, преживяване, движение и любов.

Пожелаваме го на всички! <3

Децата ни играят с други деца. Подариха им светещи гривнички и в тъмното щастливи дивеят с тях.

Гледам ги и се радвам.

Те и двете са различни от другите деца. По-бавни са донякъде в своето развитие. И Вяра със синдрома на Даун, и Руми, с нейните особености.

Нямат смартфони, нямат Фб или Тикток профили, не питат GPT за това или онова. И така е по-добре.

Ще кажете – ама не са дигитализирани, а векът сега е такъв. Школо, електронни дневници и т.н. Аз дори и не ги знам добре тези образователни дигиталности, макар че съм ИТ специалист. И нарочно не ги знам.

Векът трябва да е адаптиран за всякакви хора и да няма дискриминирани. Ето затова трябва да има хартиени учебници, пособия, да има кеш, да има реални продукти и помагала.

Затова нашите деца четат приказки и други книги, преписват текстове (понякога), рисуват хартиени картички. Пипат с ръце, цапат се, ритат топка, играят.

Сравняване ги само с тях самите и не бързаме. Деца са, учат се, растат и се развиват с тяхното темпо.

Едно дърво днес и сто пъти да го полееш, по-бързо няма да порасне.

Най-много да изгние. 🙂

Най-важно е да имат практически умения, самостоятелност и най-вече да са с добри сърца.

Иначе другото няма смисъл.