Базарът днес мина много добре.
Базар е, продават се различни артикули.
Но най-ценното и за мен, и за Надя и момичетата, които ни помагат е, че успяхме да разкажем на много хора за каузата ни за децата и хората със синдром на Даун.
Днес прекарахме деня с едно момиче със синдром на Даун. Много будно и лъчезарно дете. С име на цвете и с имен ден днес, на Цветница.
Аз, Вяра, Руми, момичето и баща й.
Игри, разговори, въртележки, сандвичи, сокчета, люлки, катерушки и т.н.
Накрая тя каза – Това е най-хубавият празник, който съм имала.
Време, внимание, отношение – това им трябва на тези деца. Както и на всички други. Но другите получават, а тези са доста ощетени.
А е лесно.
Само да имаш желание. Да подариш време, емоция, радост!!!
❤
Ако нямам Любов……
Всички знаем този цитат от Библията.
Всъщност, Любовта е отношение, подкрепа, приемане, грижа, вяра и ….разцвет.
Всичко, което е обичано, цъфти и се развива, прогресира.
Такава е и Вяра, в новото училище, след като я преместихме.
Ходи с желание, старае се, пише, смята, внимава.
В къщи също сама взима учебниците, чете, решава задачи /по неин си начин 🙂 / и се занимава.
Каква е разликата спрямо предишното учебно заведение – където нямаше възлагане на задачи, проследяване и изискване за работа.
Добро отношение от госпожата, приемане, подкрепа, проследяване на поставените задачи, контрол с уважение, нежна грижа.
И детето се трансформира – от свито и неактивно – гледа будно, участва, пише, следи и работи.
Е, има и много гушкане с нея, това си го знаем 🙂
Съучениците също са разкошни деца, които я приемат нормално, макар и по-различна, разговарят и играят с нея.
И Вяра е щастлива.
Защото, училището освен да ни учи на знания и науки, трябва да ни учи и на добродетели и да станем Човеци, да имаме Любов.
Тази седмица в рубриката „Добро утор, ден!“ ни гостува Надежда Тодорова, щастлива и горда майка на две прекрасни специални дъщери – Вяра (със синдром на Даун) и Румяна (осиновена). Казва, че пътят й към всяка от тях не е бил лесен, но това, че ги има са поредното доказателство, че вярата, любовта и борбата правят чудесата възможни.
Кръстихме я Вяра.
Защото вярвахме в нея, че ще я бъде, ще дойде и ще успее.
Напук на много “специалисти”.
Вяра, за да вярва и тя в себе си. И с вяра да върви напред. Да дава пример. Да бъде символ. Да вярват и другите в нея и в децата като нея.
И днес, мрънкайки “Не, не мога”, го направи, премина препятствието.
Да, не е лесно да излизаш от зоната на комфорт, но само така се израства.
А и мама или тати са наблизо, за да ти кажат: “Ти можеш!! Ти си Вяра!!” ❤
Децата тръгнаха. Родителите и те с тях. Стана тихо.
Но остана усещането за блесналите детски очи, радостта, групата, която са създали между тях, разбирателство и комуникацията, доброто им отношение.
Децата играеха и работеха в синхрон, рисуваха, хапнаха, танцуваха…
Но това е плод на месеци и години работа, в екип, със специалисти, докато усвоят различни принципи и правила.
Една успешна и щастлива година!!!
Да си пожелаем следващата да е все така и още по-добра!!! ❤
Надя обикаляше по кметства, институции, писа десетки писма и прави срещи над една година, за да намерим ново кътче за нашият клуб за деца със синдром на Даун в Пловдив.
Е, не намерихме. Поне не общинско. Защото там цените са приемливи за организация без сериозен финансов гръб. Цени за наем от порядъка на 100 лв на месец.
Предлагаха ни тотални съборетини, които изискваха за възстановяване хиляди левове, а по-приемливите общински имоти оставаха скрити или недостъпни за нас.
Ние намерихме място под наем от частният пазар, цената е доста по-висока, но пък стана много уютно и хубаво. Да, всеки лев се събира за плащане на наема редовно, но пък не зависим от политици и никой не е ходатайствал за нас. И мебели, консумативи и други разходи често се покриват от нас, но като знаем за какво е – не ни тежи.
Това ни прави свободни и независими в дейността ни.
Пиша това по повод срещата на Криско с районен кмет в София и готовността да му помогнат с парцел в столицата – за център за деца със синдром на Даун.
Ако си известен артист или инфлуенсър само тогава държавата може да ти помогне. Ако си обикновен неизвестен родител – взимаш супата и ….
Нашият път явно е по-труден, но пък изстраданото е по-ценно и сладко.
А и освен столицата има нужда от помощ за тези деца и в много други градове и села в България. Трудно е дете от Харманли или Балчик да отиде в София на лечение. Децентрализацията е важна във всяко едно отношение.
Пожелавам успех на Криско. Пожелавам успех и на нас.
Децата го заслужават.
Доста хора реагираха при новината за нова фондация за деца със синдром на Даун, създадена от Криско. Едни – положително, други – не.
Аз смятам, че това е нещо добро. Повече организации за една цел води до съревнование и конкуренция, а това в случая е полезно за децата – показва кой, как и колко допринася за тяхното развитие.
И понеже държавата в случая е като мащеха, нещата остават в ръцете на частната инициатива.
Да, не е лесно да оцеляваш без гръб и финансиране, но истината и усилията се виждат и хората и бизнесите, които имат очи и сърце за това подпомагат и подкрепят. В тази връзка смятам, че бъдещето принадлежи на компаниите, които подкрепят социална и значима кауза, независимо каква е тя.
Колкото до това, че няма добри кадри, като специалисти, логопеди, психолози и т.н., които да подкрепят слънчевите деца – да, така е, определено има липса и нужда от качествени такива.
Но когато с години се е говорело, че тези деца нямат бъдеще и шанс, почти никой не се е старал да ги подкрепи и да работи с тях.
За радост – в новите поколения има много млади и вдъхновени хора, които с ентусиазъм помагат на тези малчугани да бъдат все по-самостоятелни и успешни. Става бавно, но важното е, че може и че става.
За това пример дават учениците и студентите, които посещават нашият клуб “Всеки може” и работят с децата.
Само да видите игрите, програмата, радостта, успеха и желанието на децата за следващото посещение.
Всъщност, няма да говоря повече – сами вижте последните видео материали – те говорят достатъчно. <3
Замислих се…
На колко неща учим децата в клуб Всеки може.
Емоционална интелигентност, практически умения, кулинарни дейности, четене, писане, природа, биология, рисуват, спортуват, танцуват, игри за съобразителност, сръчност и т.н. и т.н.
Едно адаптирано мини училище за децата със синдром на Даун, но не само за тях.
Много съм щастлив, че децата създават и имат своя добра общност, която е полезна за тях, те се чувстват спокойни и щастливи.
Каките и Надя са всеотдайни в начините да обучават и забавляват децата, за да вървят процесите с радост.
Ако и вие искате да подпомогнете тази благородна магия, която се прави изцяло на мускули и с доброволна подкрепа от хора и фирми, ще дам ето този линк.
Благодаря ви за всички видове подкрепа, които оказвате! ❤
Оставени без екран, децата развиват своята креативност и играят по най-добрият възможен начин.
Сутринта играли на хотел. Едната влиза с чанта (куфар), другата е на рецепция, и така започват…
Ролеви игри, които развиват въображението и ги подготвят за реалният живот.
После заедно играхме на пъзел. Забавен и интересен, пъзелът развива мисълта, наблюдателността и логиката. Все полезни за мозъка неща.
После бяхме на тепето, където се катериха по въжените играчки, тренираха мускули, баланс, опора и се движиха активно на свеж въздух.
Това не им стигна и се преместихме на новата фитнес площадка в парка в квартала, където продължиха с катерене и други двигателни упражнения.
А екрана остава за редки случаи с песни за танцуване или приказка, като награда. Предимно събота или неделя, семейно.
Екран – много рядко, движение и полезни смислени игри – всеки ден