Борислав Арапчев

Знаеш ли какво е, като завършат училище? Особено в малките населени места?! Няма с кой да се видят, къде да излязат, да сменят обстановката. Седим само вкъщи. Това е духовна смърт. 🙁
Споделя ми болката си майка на дете с Даун.
Гледам я и кимам.
Да, затова правим клуб Всеки може. Колкото и да е трудно, да отнема време, ресурс, сили, енергия.
Защото има смисъл. Децата имат своя общност, идват със светнали очи, летят, общуват, играят, учат се. Има с кой да говорят, да споделят, да прегръщат, и той няма да ги сочи с пръст и да им се подиграва. Защото и другият е като тях и ги разбира.
Това е смисълът и мотивацията.
И радостта и щастието за всички. ❤

Скача, детето, добре скача. Но какво толкова, ще каже някой, нищо особено. Всяко дете може да скача.
Не и децата със синдром на Даун. При тях мускулите са по-слаби, равновесието им куца и от там произлизат доста ограничения.
Първото изкачване по стълби, първото повдигане на пръсти, стоенето на един крак за първи път – това са малки наглед успехи, но всъщност голяма крачка за специалното човече. И те предизвикват сълзи на радост и гордост у мама и татко.
Който не е бил лишен от тези умения, не може да знае какво е щастието, когато ги постигнеш.
Ние само си пожелаваме, пожелаваме и на вас, да не приемаме за даденост дори и най-малките неща от ежедневието.
Защото за родители като нас те са чудо!

Понякога мрънкам как новите поколения само цъкат на телефона и не са отговорни.
Но…. това не е съвсем вярно. Има много деца, младежи, студенти, които са сериозни и с добри сърца.
Доброволци, ентусиасти, те с желание и радост помагат за нашата кауза!!!
Има и дошли нови хора, което значи, че нашата дейност ги докосва и е смислена.
Благодарим ви, приятели!!!
Радваме се, че сте такива и Ви има!!!
Кака Деси, Кака Дени, Кака Гери, Кака Габи, Кака Ружа!!! ❤
Богатство от добри каки!

Аз се будя в 6 за работа, тя тогава ляга. А понякога и не ляга.
Изготвя адаптирани материали за четене за децата с Даун.
Не, не са готови, свалени от някъде, а обмислени, прецизирани и съобразени с възможностите на малчуганите.
Да, тя е доктор-филолог, учен, а и майка на дете с Даун. Тези две неща съчетани заедно водят до работните листове, които помагат за сбъдването на чудесата.
Та…. будителите обикновено нощем не спят, а будуват…
За да събудят после другите за знание и развитие!
Честит празник, Наде!!!! ❤

Всички тепета в Пловдив сме покорили, фитнеси, паркове, баири, препятствия, стени за катерене.
Децата със синдром на Даун са с по-слаби мускули, някои имат проблем с баланса и равновесието.
Но…. с много активност, занимания, тренировки те стават все по-добри, здрави и силни.
Работа, която е инвестиция в тяхното здраве и качество на живот ❤

Храната за децата за утре…
Филийка хубав хляб с масло и чубрица, яйце, малко луканка, кашкавал, чушка и босилек.
Лошо ли е?
Чушки и босилек вече имаме собствени, от терасата. А мама прави страхотен домашен хляб с квас. (Но свършва за минути, този е от магазина).
Кауза е да премахнем от детското хранене кроасани, кубети, солети, чипсове, вафли и всичкото тесто и захар.
И да, децата ни ядат лук, сланина, бекон, авокадо, рукола, броколи….
Защото трябва да има мисъл за тяхното хранене и здраве.
И в семействата ни, и като държавна политика!!!
Защото …. как ви се струва дете на 16 години с придобит диабет (тип 2) и на инсулин?
Трябва драстична промяна.
От нас зависи! Тук и сега!!!
За тях!

Вчера писах за това как децата ни четат с желание книжки, пишат в тетрадки и т.н.
Училището започва от понеделник и те са подготвени вече.
В противовес забелязах две неща.
На едно кафене две майки си говореха. До тях малко дете, на около 5 години, седеше тихо и кротко. Беше се полуизлегнало и цъкаше на смартфон. Вътренчено, зомбирано. В това време Руми и Вяра играеха весело на близките играчки, към кафенето.
Сравнението идваше само.
По-късно, на парка, вече притъмнено, на една пейка две деца със светещи телефони отново кликаха по екраните.
Малкото беше на не повече от 3-4 години.
Стана ми тъжно.
Отзад май тяхна баба си говореше с приятели.
В това време ние обикаляхме из парка с кучето, децата играеха по откритият фитнес, по люлките и тичаха с приятелчета.
Май криво я разбрахме тая дигитализация? То стана епидемия….
Дайте да внесем малко баланс.
Че последствията са страшни!