Днес с Вяра и Руми закачихме в красиво Българско село тези две къщички за птици.
Първо в къщи ги рисувахме, после лакирахме и днес ги поставихме. Вътре във всяка насипахме сурови слънчогледови семенца, да има за хапване.
Още такива инициативи с къщички за птици предстоят с децата в Клуб ВСЕКИ МОЖЕ ❤
За света това може да е само една къщичка за птиче, но за птичето тази къщичка ще е целият му свят, през студените месеци.
Много сме си говорили с Надя и тя ми е казвала.
“Най-вероятно като малък са те гонили да си сгъваш и подреждаш дрехите, и затова сега имаш негативно отношение към това. И ти самият предаваш това на децата, и те го приемат негативно.”
Напълно е права.
Тя е човекът, който умее като вълшебник една негативна тенденция да я обърне към нещо хубаво и забавно. Но и аз се уча от нея и се опитвам полека лека да вкарвам игрови елемент в тази чисто битова ежедневна работа, за да е тя по приятна и желана от децата.
Защото трябва да ги учим да са отговорни, подредени, но и …. радостни, от това което правят.
И днес с шеги, песни, имитация на пъзел или други игри, заедно с децата трансформирахме тази купчина от дрехи отзад.
Всичко стана добре и всички бяхме доволни и щастливи.
Значи можело 🙂
Знаете ли, че има хора, които подкрепят работата ни за децата със синдром на Даун и всеки месец даряват на организацията ни малки суми. Редовно.
Поради много други причини, а и заради тези Хора, сме длъжни да имаме изрядна отчетност. За всяка стотинка.
Защото ни вярват!! И защото тези пари са за Децата! ❤
П.П.
На снимката е билет за 50 стотинки за запазено място за влака София – Пловдив за специалистката, която пътува до Пловдив, за да работи с децата.
Отдавна искам да говоря за това явление в нашият обществен живот. И тази нощ това дойде естествено. В 5 сутринта. 🙂
Има НПО организации, направени, защото виждат, че в дадена ниша има пари. Има проекти. И под фасадата на грижа за дадена група хора, се усвоява мощно и напоително.
За да вземеш “дебел” и солиден проект се искат връзки. Познати, контакти. Ти ми даваш, после и аз ще ти дам. Само че, след това с усвоените пари тече една “имитация” на дейност. Което е тъжно, много тъжно, защото тези пари не водят до промяна, освен до промяна в статуса на усвоилият ги.
При такива неправителствени организации е важно да “влачим” дейността дълго време, без особени ползи, но да показваме “уж” нещо, защото това ни носи пари.
Има и други организации, пак НПО-та, които обаче обикновено са все на “червено”. Които разчитат на жестове, дарения, а ако спечелят проект, то той ще е малък.
А защо така?
Защото тези организации са направени, за да помогнат, за да допринесат за промяна и помощ за хората, за които са създадени. Виждаме метод и начин, с който да сме полезни – използваме го. Пари има ли – няма, но се надяваме да дойдат.
Щом намеренията ни са искрени и действията чисти, Вселената все някак ще ни помогне. 🙂
Това е малката разлика. Няма имитация на дейности, има реални неща, защото ядрото на тези организации е желание за помощ и промяна.
Хората от НПО-тата от вторият тип си лягат с чиста съвест и с голямо удовлетворение – когато видиш лицата на хората, на които си помогнал, когато си ги направил щастливи, липсата на пари се забравя, но радостта е безмерна! <3
Колкото до заглавието на тази публикация – дали НПО е мръсна дума или не – зависи от хората, които го движат, и от техните намерения. 🙂
Какво прави будителят? Буди, събужда.
Но не само интереса и жаждата за знание, а и за разбирателство, мир, любов и приемане, за съчувствие и човещина.
Затова поздравявам с празника на будителите Надежда Тодорова, моя жена, любима и партньор в нашите дела за развитието на децата със синдром на Даун в България.
Не е лесно, но това е мисия и тя я носи с нежна сила и вълшебна любов към малчуганите!!
Честит празник на будителите като теб, Наде!!! <3
Бъди здрава и все така мотивирана, вдъхновена и вдъхновяваща!!
Винаги съм бил сам. И самотен. С временни приятели, до време. И после пак сам. Да, това ме е направило по-смел, устойчив и реалист. Но помня горчивите нощи, тъжните моменти, безкрай. Когато няма с кого да говориш, с кой да споделиш, приятел, който да те окуражи или разсмее. Съдба. Отхвърлянето, присмеха, игнорирането. Отличник, зубър, очилато магаре, и т.н. Скучен досадник.
Това води до години самота, тъга, ярост, гняв и отдушникът е агресивната музика и писането на саркастични текстове, заспали дълбоко в някоя тетрадка.
Но въпросът е най-вече не за мен, или за нас, а за различните деца.
Макар и “странни”, “причудливи”, “особени”, те са тук да ни покажат, че и те имат място и роля в този свят. И ако сме човеци и носим нещо човешко в себе си, ще ги приемем, поне малко.
И този мой зов е за подкрепа на нашият клуб “Всеки може”, където тези слънчовци не са сами, а имат приятели, игри и добри занимания. Те тук намират смисъл, радост и полза за своето развитие.
За да продължи той да съществува и се развива, вашата подкрепа ще окаже голяма помощ.
Подкрепата ви може да е финансова, може като доброволец, а може и като просто споделяте и разпространявате нашите публикации, за да достигнат до повече хора.
Само който е бил самотен, знае какво е това. И не би искал да е такъв отново. Но и той знае каква е радостта от споделянето, подкрепата и кръгът с добри другари.
Нека направим щастливи тези деца. Те също го заслужават.
Даун синдромът е генетично обусловено нарушение, което предизвиква различни физически и психични проблеми. Това усложнява живота на тези, които го имат, както и на техните близки. Въпросът “До колко години живеят хората с Даун синдром?” е обективна тема за дискусия, която ще разгледаме в следващите редове.
По статистика, хората с Даун синдром имат по-кратък живот спрямо хората без това състояние. Според изследванията, те живеят до около 65-70 годишна възраст, макар да има голяма вариация в тази стойност.
Продължителността на живота на хората с Даун синдром може да се окаже по-кратка поради наличието на редица здравословни проблеми, свързани с това състояние. Тези проблеми включват сърдечни заболявания, имунни проблеми, диабет, остеопороза, проблеми с гледането и слуха, като и риск от по-ранно развитие на деменция. Важно е да се отбележи, че сърдечните заболявания са един от основните причини за смърт при хората с Даун синдром.
Въпреки тези предизвикателства, хората с Даун синдром /познат и като Тризомия 21/ могат да живеят пълноценен живот, ако получават подходящо лечение и подкрепа. С развитието на медицинските технологии и подобряването на медицинската помощ, животът на тези хора може да бъде значително подобрен и удължен.
В заключение, хората с Даун синдром обикновено живеят по-кратко от другите, но всяка индивидуална ситуация е различна. Важно е да се отдава грижа и подкрепа на тези хора, за да се гарантира, че те имат възможност да живеят пълноценен живот и да достигнат максималния си потенциал.
тризомия
Хората със Синдром на Даун имат допълнителна хромозома 21, която може да доведе до различни физически и психически характеристики. Тези характеристики могат да варират значително в зависимост от индивидуалната ситуация, но най-общо казано, те имат увреждания в развитието и умствената си възможност е намалена.
Едно от честите съображения при хората със Синдром на Даун е колко дълго те могат да живеят. И въпреки че в миналото техният живот и психичен статус бяха ограничени от ниските очаквания и медицинските грешки, напредъкът в медицинските технологии и социалната интеграция са довели до значително подобрение на качеството на живот на тези хора.
Според Световната здравна организация (СЗО), средната продължителност на живота на хората със Синдром на Даун се е увеличила значително през последните години. През 1960 година средната продължителност на живота на тези хора е била едва около 10 години, докато през 2020 година тя е нараснала до около 70 години.
Тези подобрения в продължителността на живота са резултат от по-добрата медицинска грижа, по-големите възможности за социална интеграция и развитие на индивидуалните таланти и умения на тези хора.
Въпреки това, продължителността на живота на хората със Синдром на Даун все още е по-кратка в сравнение с тази на общото население. Това може да бъде поради риска от поява на други медицински проблеми.
Както някои от вас знаят, децата със синдром на Даун са предразположени към напълняване. Ето защо от ранна детска възраст сме се опитвали да осигурим качествена и добра храна за Вяра, без боклуци и вредни неща. Не винаги е идеално, но има ли желание и мисъл – става.
Още на 1-2 годинки, ходейки на парка, сме обсъждали какво да й даваме да похапва, което да е добре. И измислихме – докато другите деца нагъваха солети, чипсове, вафли и други, ние носехме червени чушки. Защото са естествено сладки, сочни, с фибри и витамини. И, о, чудо, ден след ден, докато около количката на Вяра и баба Кати не се събираше тълпа от деца, искащи и те чушка.
Да, на фона на тестената маса чушките изглеждаха екзотични, различни и интересни. Скоро и други родители носеха чушки на децата си.
Освен естетичният външен ефект, наднорменото тегло носи за децата и доста сериозни проблеми и последици. Висока кръвна захар, диабет, болки в ставите, проблеми със сърцето и т.н.
А всичко започва от семейството – какво има на масата – дали детето свиква да вижда и да посяга към кроасани, сладкиши и други изкушения. Или пък вижда ябълки, грозде, банани, боровинки, ягоди. Сами знаете кое е по-добре.
Приучавахме Вяра да познава, опитва и обича зелените неща. Те са с витамини, добри са за перисталтиката и са с малко калории. Така тя полека заобича маруля, рукола, дори авокадо. А кой не обича краставички. Те са идеални – можеш да похапваш много от тях, а са почти само вода, но пък факта, че дъвчеш нещо засища мозъка и коремчето.
Скоро въведохме и броколите, които със своята причудлива форма са много любопитни. Ето защо играта се получи веднага и имахме малки дръвчета, забучени във филийката. И Вяра и Руми ядоха с желание и интерес.
Когато използваме игрови и забавни подходи, по-лесно можем да въведем и научим детето да хапва нов продукт.
Защото никой не рекламира броколи или маруля. Но можем да го направим ние у дома.
* * *
Нашите две различни деца.
Двете заедно играят добре.
И когато се появят други хлапета на площадката, те са непохватно-чаровни в опитите си да се интегрират и заигрят с другите.
“Здравей. Имаш гъдел?” ❤
Правят смешки, стойки, клоунади, закачат се, само и само да впечатлят и да ги приемат, да бъдат част от групата и да не ги игнорират.
Хем е леко тъжно, хем сладко…
Приемането и отварянето към различните хора е мерило за зрелостта на обществото ни.
И е радостно, че това се случва. Да, с бавни стъпки, но напред… Полека-лека.
Е, и ние сме тук, за да подпомогнем този процес
Както някои от вас знаят, нашите работилнички в клуб “Всеки Може” са предимно през уикенда – неделя, а и в понеделник, за децата и родителите, които не могат в неделя.
Обикновено когато нашите децата вечер заспят – ние вече сме тотално скапани и уморени 🙂 Но все пак – разказваме си как е минало, дискутираме, анализираме.
Email: