април 2025

Днес прекарахме деня с едно момиче със синдром на Даун. Много будно и лъчезарно дете. С име на цвете и с имен ден днес, на Цветница.
Аз, Вяра, Руми, момичето и баща й.
Игри, разговори, въртележки, сандвичи, сокчета, люлки, катерушки и т.н.
Накрая тя каза – Това е най-хубавият празник, който съм имала.
Време, внимание, отношение – това им трябва на тези деца. Както и на всички други. Но другите получават, а тези са доста ощетени.
А е лесно.
Само да имаш желание. Да подариш време, емоция, радост!!!
❤

Ако нямам Любов……

Всички знаем този цитат от Библията.

Всъщност, Любовта е отношение, подкрепа, приемане, грижа, вяра и ….разцвет.

Всичко, което е обичано, цъфти и се развива, прогресира.

Такава е и Вяра, в новото училище, след като я преместихме.
Ходи с желание, старае се, пише, смята, внимава.

В къщи също сама взима учебниците, чете, решава задачи /по неин си начин 🙂 / и се занимава.

Каква е разликата спрямо предишното учебно заведение – където нямаше възлагане на задачи, проследяване и изискване за работа.

Добро отношение от госпожата, приемане, подкрепа, проследяване на поставените задачи, контрол с уважение, нежна грижа.

И детето се трансформира – от свито и неактивно – гледа будно, участва, пише, следи и работи.

Е, има и много гушкане с нея, това си го знаем 🙂

Съучениците също са разкошни деца, които я приемат нормално, макар и по-различна, разговарят и играят с нея.

И Вяра е щастлива.

Защото, училището освен да ни учи на знания и науки, трябва да ни учи и на добродетели и да станем Човеци, да имаме Любов.