Казвам се Иванка Спасова и съм на 19 години.
Студентка съм в Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски“, следвам Специална педагогика.
По професия съм художник – изящни изкуства.
Здравейте, казвам се Стела, почти на 22, студентка по Предучилищна педагогика в ПУ, втори курс. Обичам изкуството във всичките му форми. Обичам децата истински. С цялото си сърце. И мечтая да стана учителка. А когато мечтаеш да си учител, ставаш мечтания учител. Вярвам, че това е моят истински път и призвание в живота. Подкрепям фондацията с две ръце, защото преди всичко сме хора и трябва да си помагаме. Защото доброто ражда добро. Щастлива съм, че съм част от екипа и се надявам нашето добро дело да докосне Вашите сърца.
Тази ваканция ви каним на Градски лагер ВСЕКИ МОЖЕ!
Помните ли какво е градски лагер?
Ако не помните или не знаете, ето съвсем накратко: различни занимания за децата по време на ваканцията, организирани през деня на закрито и открито в градска среда.
Ние имаме прекрасни спомени от детството си, свързани с не един и два градски лагери, прекарани във весели игри с приятели добри 
И тъй като пролетната ваканция вече чука на вратата, решихме да организираме такъв градски лагер в новооткрития Клуб ВСЕКИ МОЖЕ и да възродим тази забравена чудесна инициатива.
Каним всички желаещи деца всеки ден от 4 до 8 април между 10 и 12 часа на ул. „Димитър Талев“ 2А в Пловдив, за да прекараме ползотворно ваканционните предиобеди заедно.
За всеки ден сме предвидили различни работилници, подходящи както за деца със синдром на Даун, така и за деца без диагноза на всякаква възраст.
Подробна програма за съдържанието на всяка от работилниците ще публикуваме в идните дни. А засега споделяме ориентировъчен график, за да знаете какво да очаквате.
- 4 април, понеделник: сензорна работилница + танци и игри
- 5 април, вторник: арт работилница + танци и игри
- 6 април, сряда: сензорна работилница + танци и игри
- 7 април, четвъртък: арт работилница + танци и игри
- 8 април, петък: музикална работилница + танци и игри
10-11 ч. Тематична творческа работилница: арт, музика, сензорна и др.
11-12 ч. Танци и (спортни) игри на закрито и открито.
За междинна закуска сме планирали вкусни плодове и зеленчуци
ТАКСА: 10 лв. на ден за едно дете
ПАКЕТНА ЦЕНА ЗА 5-те дни: 45 лв.
Всяко следващо дете от семейството ползва отстъпка от редовната такса.
Средствата от платените ни събития ще се използват за развиването на Клуб ВСЕКИ МОЖЕ и осъществяването на различни дейности в подкрепа на децата със синдром на Даун и семействата им.
До скоро!
П.П. За да запазите място за детето си, моля попълнете регистрационната форма ТУК
Иии… започваме с ОТВОРЕНИ ВРАТИ И СЪРЦА ❤
Каним ВСИЧКИ в новооткрития Клуб ВСЕКИ МОЖЕ тази събота 26 март от 15 часа да се запознаем или да се видим отново! 🙂
Добре дошли сте малки и големи, деца и възрастни на всякаква възраст, със или без синдром на Даун 🤩
Обещаваме ви танци, творене, хапване и много усмивки! 🤗
Нямаме търпение да ви покажем и разкажем за нещата, които сме планирали!
Събитието е отворено за ВСИЧКИ. Доведете децата си и нека бъдем щастливи заедно отвъд диагнозите!
Ние ви очакваме с отворени врати и сърца ❤
В програмата на този ден сме предвидили приятни и интересни (но не задължителни 🙂 ) дейности за малки и големи:
🎨 15-16 ч. Рисуване върху бели листи и бяла дъска и оцветяване на забавно-обучителни картинки.
🤾 16-17 ч. Танци и (спортни) игри на закрито и открито.
До скоро! 😍
БлогВидеоЗа родителиЗа синдрома на Даун с любовКлуб "Всеки може"Опитът на мамаПомогни ми да бъда приет
Всеки може да бъде щастлив!
Вчерашният ден беше неописуемо прекрасен!
Сърцето и душата ми са пълни и ликуват! ❤
Вчера бяхме едно цяло – деца със и без синдром на Даун, родители и близките им, студенти, преподаватели, ученици, спортисти, аниматори… хора, дошли да бъдем заедно ❤
Надежда Тодорова в интервю с журналистката Дора Башакова от Радио Пловдив / Radio Plovdiv по БНР – Българско национално радио. Благодарим
“Това е един добър пример, с който ние стартираме. Но, това не означава, че всяко градче и селце в България, не може да последва този пример. Напротив, даже приветстваме и ще подкрепяме такива клубове, центрове, където и да има желание за това. Много ни е важно децата със синдром на Даун, като под деца ние разбираме и порасналите такива, всички хора със синдрома, да имат възможност да бъдат както със себеподобни така и с други деца, които са типично развиващи се. Това е уникалното за нас, затова казваме, че е първият по рода си такъв клуб.
Тези деца са малцинство, това е факт. Навсякъде, където и да отидем, средата не винаги, не искам да прозвучи грубо, но тя не е подготвена, не е готова да посрещне тези деца. Ние искаме, това да е една среда, в която децата със синдрома на Даун, да се чувстват в свои води, но и децата в норма, които също ще дойдат и ще се забавляват, за тях също да бъде толкова приятно и интересно”, споделя Надежда Тодорова от Фондация „Up with Down“.
В предаването „Вход свободен“, Надежда Тодорова, разказва повече за инициативата:
https://bnr.bg/plovdiv/post/101619314/klub-vseki-moje-za-deca-sas-sindroma-na-daun-v-plovdiv
21-ви март е Световният ден на хората със синдром на Даун.
На този ден обуваме различни шарени чорапи, за да покажем, че сме съпричастни и приемаме хората със синдром на Даун.
Различните шарени чорапи ни напомнят колко пъстър и многообразен е светът с хора като тях. И колко интересно и забавно е да си техен приятел.
А ти познаваш ли някого със синдром на Даун?
Създадохме тези забавни информационни листове специално за този ден.
Може да ги изтеглите, като натиснете върху избраната картинка и запазите файла на устройството си.
Написахме кратък текст на достъпен език за това какво символизират шарените различни чорапи, за да го разбират и запомнят и малки, и големи 🙂
Разпечатайте ги вкъщи, в детската градина или в училище и ги оцветете заедно с децата (си).
Обуйте различни шарени чорапи и дори да не ги покажете на никого, ние ще знаем, че сте с нас.
А ако искате да го покажете и на света, направете снимка и я споделете с хаштаг #щастливисъссиндромнаДаун и/или #РазличниШарениЧорапи
БЛАГОДАРИМ!
21 март е Международният ден на хората със синдром на Даун.
Избрахме датата за откриване на клуб ВСЕКИ МОЖЕ в Пловдив, за да имаме още един повод за празнуване всяка година на този ден.
Изключително щастливи и благодарни сме на нашите приятели и партньори от Детски парти центрове Тон Бонбон, че ни подкрепиха за организирането на това значимо за нашата общност събитие!
Нашето мъничко чудо ❤❤❤
На днешния ден преди 8 години, 10 дълги мъчителни дни в болницата след раждането на Вяра най-накрая ни изписаха, за да си отидем вкъщи.
10 мъчителни дни, в които вместо да бъда поздравявана от медицинския персонал за щастливото събитие, бях навиквана и мъмрена, че съм допуснала да родя “Даун”. Бяха започнали да ми подготвят документи за отказ от “Дауна”, изпратиха социални работници в стаята ми, които ме разпитваха и попълваха досието ми!!! докато се опитвах за първи път да закърмя бебето си, и ме накараха да подпиша някаква декларация за правата на децата, че няма да навредя на детето си…
Казват, че болките от раждането се забравят, колкото и тежко да е било то. Така е. Физическите болки не ги помня. Но едва ли някога ще забравя болката в душата и сърцето, страха и ужаса от неизвестността къде е бебенцето ми и какво става с него в първите часове и дни след раждането. Помня с кристална яснота как обикалях болничните коридори още в първите часове, след като излязох от упойка. Помня как ме навикваха и гонеха от стая в стая, докато я търсех, вместо да ме успокоят и да ми дадат каквато и да е информация, камо ли да ми позволят да я видя макар и за малко.
Помня, че живеех повече в коридорите, отколкото в стаята през първите 4 кошмарни дни, докато е била на кислород заради сърчицето. Помня също как сърцето ми спря, когато една ранна сутрин в просъница чух главната сестра да вика в коридора “Бързо, Даунът тръгва” – бяха я закарали с линейка до кардиологичен кабинет извън болницата за планиран преглед, без да ме предупредят.
Избухнах като разярена тигрица само два пъти за тези 10 дни. Веднъж, когато поискаха да подпиша празни медицински документи и втори път, когато влетях в манипулационната, чула сърцераздирателния плач на бебето си.
След това отношението към мен рязко се промени. И да, отново усещах всички погледи върху себе си, но в тях освен недоумение как е възможно не само да родя и да искам да задържа “Дауна”, но и да се боря за него и да съм щастлива при това, вече имаше и уважение, граничещо със страхопочитание…
Нашата приказка имаше щастлив край. Защото бях щастлива с моето дълго чакано и много желано бебе. Защото това, че я имам ме крепеше през цялото време на бременността, раждането и престоя в болницата. Защото стоически издържах на медицинския натиск, грозното отношение и неразбирането на напълно осъзнатия ми щастлив избор…
Споделям всичко това, защото не одобрявам и не приемам, че която и да е жена и/или семейство трябва да преминава през ада, през който минахме ние, само защото сме направили осъзнат щастлив избор да дадем живот на едно различно дете. Защото съм истински щастлива и искам да предам от нашето щастие, нашата вяра и нашия опит на всички родители, които имат нужда от подкрепа и кураж. И защото любовта и щастието са право на всеки. Включително и на различните!
П.П. Видеото с моята Жива книга е записано преди две години в рамките на европейски проект MedVet – обучителна програма за медицински персонал, подкрепящ родители на новородени с увреждания.
Днес беше поредната ми среща със студенти в онлайн семинара за магистри от специалност “Комуникативни нарушения на развитието”.
В презентацията, която подготвих (споделям няколко слайда от нея в снимки тук), говорих за спецификите на формирането и развитието на речта при децата със синдром на Даун, както през призмата на опита, наблюденията и работата си с Вяра, така и на изчетеното и изученото по темата през последните 8 години, откакто станах нейна майка.
Специално внимание отделих на принципите за работа и общуване с децата със синдром на Даун и на децата със специални образователни потребности като цяло. Многократно наблегнах, че е изключително важно да търсим и прилагаме специфичен подход към всяко отделно дете, без значение дали има диагноза и каква е тя.
Семинарът отново протече много емоционално и продължи повече от 3 астрономически часа – два пъти по-дълго от предвиденото.
Трогната и благодарна съм за обратната връзка, която получих днес от студентите.
Благодаря от сърце и на техния преподавател Мария Димитрова за поканата да бъда неин ко-лектор през целия семестър, както с редовните студенти педагози, така и с магистрите.
За мен това е възможност и огромна отговорност да достигна до бъдещите учители и специалисти, които утре ще работят с децата в училища, детски градини, центрове и частни кабинети. А за тях това е възможност да се срещнат с бъдещите си възпитаници, да се запознаят отблизо с различията, а не само да четат сухата и за съжаление не рядко остаряла информация, заложена в учебното (макар и университетско) съдържание.
Така стъпка по стъпка разбиваме клишета и стереотипи и докосвайки се до хората променяме системата отвътре. Бавно, трудно, но сигурно! За да имаме истинско приобщаващо образование за децата със синдром на Даун в България ❤
