Днес беше поредната ми среща със студенти в онлайн семинара за магистри от специалност “Комуникативни нарушения на развитието”.
В презентацията, която подготвих (споделям няколко слайда от нея в снимки тук), говорих за спецификите на формирането и развитието на речта при децата със синдром на Даун, както през призмата на опита, наблюденията и работата си с Вяра, така и на изчетеното и изученото по темата през последните 8 години, откакто станах нейна майка.
Специално внимание отделих на принципите за работа и общуване с децата със синдром на Даун и на децата със специални образователни потребности като цяло. Многократно наблегнах, че е изключително важно да търсим и прилагаме специфичен подход към всяко отделно дете, без значение дали има диагноза и каква е тя.
Семинарът отново протече много емоционално и продължи повече от 3 астрономически часа – два пъти по-дълго от предвиденото.
Трогната и благодарна съм за обратната връзка, която получих днес от студентите.
Благодаря от сърце и на техния преподавател Мария Димитрова за поканата да бъда неин ко-лектор през целия семестър, както с редовните студенти педагози, така и с магистрите.
За мен това е възможност и огромна отговорност да достигна до бъдещите учители и специалисти, които утре ще работят с децата в училища, детски градини, центрове и частни кабинети. А за тях това е възможност да се срещнат с бъдещите си възпитаници, да се запознаят отблизо с различията, а не само да четат сухата и за съжаление не рядко остаряла информация, заложена в учебното (макар и университетско) съдържание.
Така стъпка по стъпка разбиваме клишета и стереотипи и докосвайки се до хората променяме системата отвътре. Бавно, трудно, но сигурно! За да имаме истинско приобщаващо образование за децата със синдром на Даун в България ❤
