Вчерашният ден беше неописуемо прекрасен!
Сърцето и душата ми са пълни и ликуват! ❤
Вчера бяхме едно цяло – деца със и без синдром на Даун, родители и близките им, студенти, преподаватели, ученици, спортисти, аниматори… хора, дошли да бъдем заедно ❤
Вчера бяхме заедно не само телом, но най-вече духом.
Излъчващи приемане, топлина и радост… Вчера беше сбъдната мечта! ❤
Запечатах в себе си щастливите усмивки и звънкия смях на децата, докато рисуват, гонят се, подават си топка, играят, танцуват, хапват, общуват помежду си и с другите.
Запечатах в себе си очите на близките им – майки, бащи, братя, сестри, баби…
Очи, блеснали от (сълзи на) щастие, благодарност и надежда.
Прекрасно е да сбъдваш мечтите си!
Но да сбъдваш мечтите на цяла една общност, освен щастие и огромно удовлетворение, носи и немалка отговорност.
Напълно съм наясно, че ни предстои много работа, но преживяното вчера отново ми доказа, че не сме сами!
Раждането на Клуб ВСЕКИ МОЖЕ е подарък не само за децата със синдром на Даун и семействата им. Това е подарък за цялото ни общество, за цяла България.
Защото Клуб ВСЕКИ МОЖЕ е още една стъпка напред към истинското приемане. Приемане отвъд диагнози, предразсъдъци и клишета. Приемане със сърцето и с вярата, че всеки може да е щастлив такъв, какъвто е! ❤
На добър час! ❤
П.П. Разбрахте и кое е мотото на Клуб ВСЕКИ МОЖЕ, нали? Да, точно така:
ВСЕКИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ!
Да се знае
Ваша Надежда ❤
