Професионален опит: Работя от 13 години на длъжност психолог в РЦПППО – Пловдив. Преди това съм заемала различни позиции в държавната администрация и издателство „Фют“.
Образование и квалификация: СУ „Св. Св. Климент Охридски“ – Магистър по специалност Психология, програма „Детска и юношеска психология (Диагностика и консултиране)“; ИПИГП Бернхард Ахтенберг – Психодрама асистент; Психодрама център „Орфеус“ – Директор на психодрама с деца; Психодрама център „Орфеус“ – Водещ на психодрама и действени методи в групи с юноши.
В работата си в РЦПППО – Пловдив се срещам с деца от първа група на детската градина до 12 клас. Всички те са деца и юноши със специални образователни потребности, с различни нарушения в развитието и диагнози. Пряката ми работа е свързана с диагностика на потребностите на децата и учениците на ресурсно подпомагане, работа за развитие на когнитивни, интелектуални, емоционално-поведенчески компетенции на децата и приобщаването им в групата/класа. Работното ми място е мобилно – от училищата и градините в големия град до тези в малките градчета и села. Приемам и „гости“ в терапевтичните кабинети на РЦПППО – Пловдив. Методите, които ползвам в работата си, са букет от всички идеи, техники, терапевтични методи, които съм срещала през годините. От корекционни дейности, през арт занимания, сензорни, психомоторни, ролеви, психодраматични, монтесори практики и др. Харесвам да работя с децата в групата или класа, когато това е възможно. А това все по-често се случва!
Попитахте ме какво ме мотивира. В отговор ще ви разкажа за една среща от първата година от професионалния ми опит като психолог в регионалния център, тогава все още ресурсен. В групата ми имаше момиченце със синдром на Даун, която тогава беше на пет години, а сега е млада, красива, талантлива и щастлива госпожица! Всяка седмица тя ми правеше „кафе“ и „сладкиши“ и въпреки неразбираемия ѝ тогава за повечето хора говор, ние си бъбрехме и играехме с радост от това, че сме заедно! И днес, когато се видим вълнението и радостта помежду ни са все така силни!
И така в годините се случиха много „срещи“ с различни деца, родители, учители, колеги и днес мисля, че да приемеш, приветстваш и се засмееш с едно дете е най-ценното в моята работа!
