Начало Блог Зорница Стоянова: психолог в Ресурсен център – Пловдив

Зорница Стоянова: психолог в Ресурсен център – Пловдив

Представяме ви колегите от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Пловдив, с които този петък ще проведем онлайн среща за ресурсната подкрепа на децата със синдром на Даун.
 
Зорница Стоянова е психолог в Ресурсния център в Пловдив. Запознахме се в първата година на Вяра в детската градина, където тя беше неин ресурсен психолог. Това, което никога няма да забравя, са следните думи, които ми цитира веднъж по повод на мои тревоги дали правя всичко достатъчно за развитието на Вяра:
„Тревата не расте по-бързо, когато я дърпаш!“

Професионален опит: Работя от 13 години на длъжност психолог в РЦПППО – Пловдив. Преди това съм заемала различни позиции в държавната администрация и издателство „Фют“.

Образование и квалификация: СУ „Св. Св. Климент Охридски“ – Магистър по специалност Психология, програма „Детска и юношеска психология (Диагностика и консултиране)“; ИПИГП Бернхард Ахтенберг – Психодрама асистент; Психодрама център „Орфеус“ – Директор на психодрама с деца; Психодрама център „Орфеус“ – Водещ на психодрама и действени методи в групи с юноши.

В работата си в РЦПППО – Пловдив се срещам с деца от първа група на детската градина до 12 клас. Всички те са деца и юноши със специални образователни потребности, с различни нарушения в развитието и диагнози. Пряката ми работа е свързана с диагностика на потребностите на децата и учениците на ресурсно подпомагане, работа за развитие на когнитивни, интелектуални, емоционално-поведенчески компетенции на децата и приобщаването им в групата/класа. Работното ми място е мобилно – от училищата и градините в големия град до тези в малките градчета и села. Приемам и „гости“ в терапевтичните кабинети на РЦПППО – Пловдив. Методите, които ползвам в работата си, са букет от всички идеи, техники, терапевтични методи, които съм срещала през годините. От корекционни дейности, през арт занимания, сензорни, психомоторни, ролеви, психодраматични, монтесори практики и др. Харесвам да работя с децата в групата или класа, когато това е възможно. А това все по-често се случва!

Попитахте ме какво ме мотивира. В отговор ще ви разкажа за една среща от първата година от професионалния ми опит като психолог в регионалния център, тогава все още ресурсен. В групата ми имаше момиченце със синдром на Даун, която тогава беше на пет години, а сега е млада, красива, талантлива и щастлива госпожица! Всяка седмица тя ми правеше „кафе“ и „сладкиши“ и въпреки неразбираемия ѝ тогава за повечето хора говор, ние си бъбрехме и играехме с радост от това, че сме заедно! И днес, когато се видим вълнението и радостта помежду ни са все така силни!
И така в годините се случиха много „срещи“ с различни деца, родители, учители, колеги и днес мисля, че да приемеш, приветстваш и се засмееш с едно дете е най-ценното в моята работа!

Вижте още