Начало Блог Всяко дете заслужава любов
Днес бях гост-лектор на първия от поредица онлайн семинари със студенти от специалност Предучилищна педагогика в Пловдивския университет. Поканата ми беше отправена от Мария Димитрова – техния преподавател в дисциплината „Допълнителна подкрепа на деца със специални образователни потребности“.

 

Озаглавих лекцията си „Помогни ми да бъда приет“, точно като едноименната ни кампания за истинско приобщаване на децата със синдром на Даун в българските учебни заведения (а и не само там).
За първи път разказах публично с всички горчиви подробности одисеята ни със смяната на детската градина на Вяра, в резултат на която се роди брошурата и проектът на Фондацията ни Помогни ми да бъда приет.

 

Честно казано не очаквах, че отново ще ме връхлети бурята от емоции, които преживявах тогава, точно преди 2 години… Но знаех, че това са хората, с които искам да говоря по тази тема, и че усилието си струва.

 

Тези млади хора, с които се срещнах днес, са бъдещите учители на децата ни.  Толкова съм щастлива и горда, че видях будни младежи с призвание и мечти, които се стремят да реализират.

 

Дискусията, която последва, и споделените им размисли по въпросите, които им зададох, ме развълнуваха изключително дълбоко.

 

 

Това, което преживях днес на този първи семинар, ме окрили и ми показа, че децата със специални потребности имат реален шанс за щастливо бъдеще в родните учебни заведения!

 

Благодаря от сърце на Мария Димитрова за поканата да бъда гост-лектор на тези семинари!
 
За съжаление записът от семинара мистериозно се оказа без звук, с изключение на част от уводните думи на Мария в самото начало. Въпреки че силно се разстроих от това, в крайна сметка го приех като знак, че все още не е дошъл моментът горчивият ми опит с детските градини да получи пълната гласност, която искам.

 

Не можах обаче да оставя скрита тази прекрасна среща със студентите днес и направих това кратко видео.
Не беше лесно да събера повече от час и половина в минута и половина, но искрено се надявам, че съм успяла да покажа как сърцата ни туптят в един ритъм…

 

Завършвам тази публикация с думите на Стела Гъркова (една от студентките), които ми написа след края на семинара:

 

Здравейте! Искам само да споделя, че историята Ви ме разтърси и разчувства изключително много! Благодарим Ви, че я споделихте с нас! За мен професията учител е мечта и вярвам, че ще успея да я сбъдна. Всяко дете заслужава любов. Тази среща ме обогати и ме накара да бъда още по-мотивирана да сбъдна мечтата си. Истински обичам децата, не ги деля и искам да им дам цялата си любов и грижа ❤️

П.П. Предстоят ми още няколко семинара с бакалаврите през декември и януари, както и с магистри от друга специалност през февруари. За целта съм систематизирала кратка и достъпна информация за децата със специални образователни потребности и съм извела няколко принципа за работа с тези деца, за да бъде общуването с тях и учебният процес не само успешен, а и приятен и за двете страни. Тези принципи всъщност са общочовешки и са валидни и приложими за всички деца, а не само за тези с диагноза. Очаквайте продължението…

Вижте още