Борислав Арапчев

Коледно време е. Вълшебно време. Всеки е отворил сърцето си и прави добро, помага, дарява помощ, пари, време, отношение…

Има хора, които събират цяла година… Събират като неуморни пчелички зрънце по зрънце, троха по троха, защото знаят, че ще помогнат на деца със затруднения – да могат да се учат, да говорят, да плуват, да танцуват и да бъдат по-щастливи и разбрани.

Това са хората от PIC Computer.

Когато ти си взимаш от тях най-новият лаптоп, или хубави колонки, или смарт часовник – те отделят. Отделят, събират и когато дойде коледното време даряват!!!

А дарението не е просто цифра, не са шумящи хартийки.

То е отговорност и съпричастност, мисъл, за същества, които нямат равен старт, но също мечтаят и искат да постигнат нещо. Нещо дребно, но важно за тях – да развият и покажат искрата, която носят отвътре. И светът да стане още по-добър и светъл с тази искра.

И той става!!! 🙂

Благодарим ви от сърце, PIC Computer!!

С вас всеки ден е празник!!

Мечо, мечо, запомни,
зъбките си мий в зори,
а пък лягаш ли да спиш,
с паста да ги поздравиш! 🙂

Всички знаем историята от Библията, за сакатият човек, на който Христос казал: “Вземи постелката си и ходи”. И той проходил. Подобна история има и за сляп човек.

По подобен начин се чувстваме и ние, за дете, което е проговорило много късно, и сме имали съмнения кога и дали това въобще ще стане, бавно, трудно, но все пак проговаря, вече бърбори, общува, и вече пее песнички по нейният начин.

Защото освен синдрома на Даун много от децата със тази генна аномалия имат и придружаващи проблеми. Речева диспраксия, дислалия и други говорни нарушения. Но с много търпение, труд, усилия и работа на специалисти чудото става. Да, не е веднага, както в Библията, но повечето чудеса искат време, понякога години. Тогава и детето е променено, и родителят. 🙂

И си щастлив, и цениш всяко малко постижение, което за другите деца е даденост, а за нас е вълшебство!!! ❤

Мама доста добре приучи Вяра да помага при прането, слагането на дрехите в пералнята, поставянето и ваденето им от сушилнята и сгъването им по видове. Блузките на една страна, панталоните на друга, потници, рокли, всичко.
Тати от своя страна предложи игра с чорапите – напасването им по двойки, правене на топка от чифт чорапи и … после …игра с чорапите. Хвърляме оформилата се топка, подаваме си я и веселбата е налице.
Важно е да стимулираме детето да се включва в ежедневните битови задачи и да ги прави с желание. Ако включим игрови елемент и закачка, детето ще го обича и върши с хъс.
Проблемът е, ако подхождаме към това занимание прекалено сериозно, тогава то ще бъде неприятно задължение и мъничето ще се опитва да го избягва.
А да го направим с радост е най-добре.
Успех!!

Разбъркваме яйцата, после кисело мляко и топим филийките.

Неделя е чудесен ден да мотивираме детето да направи нещо вкусно и да научи нови умения.

Естествено, че първият път не е идеално, но с много търпение и обяснения то прави всичко все по-добре.

Усилия, упражнения, гимнастика на езика, за да може детето да разговаря и общува с околните добре.
Всяка седмица, години години наред…
За да не се чувства изолирано, да може да изрази какво го вълнува и какво иска…. За да е удовлетворено.
Струва си!!! ❤

Стимулираме Вяра в игрите да бъде креативна, да бъде нестандартна и да не използва само “утъпканите пътеки” в мисленето.
Например, с влакчето на релси, освен игра на влакче, може с релсите да се направи замък. Или кофичките с кисело мляко в хипермаркета да се подредят като кула. Това са единични примери, но в много игри и на много места може да се прилага този подход.
Целта на тази “иновативност” е да стимулира повече мозъка на детето, но й да го подготви по-добре за живота. Защото животът не винаги е предвидим. 🙂
И днес това даде нагледен пример, че работи добре.
Правейки от тези пръчки и топчета къща, ние се затруднихме как да направим покрива. Искахме да е триъгълен, но не се получаваше.
Тя сама откри и го направи под формата на трапец. Получи се отлично и бяхме възхитени, че тя “роди” това решение. ❤