Караме Руми на градина с Вяра.
Вътре Руми я сочи с пръст и я представя: Яра! (Вяра)
Едно момиче гледа Вяра и я пита:
– Защо ти е такава главата?
Вяра, неразбрала въпроса, обяснява:
– Вяра, на Руми, мама и тати ❤
Днес открихме клуб “Всеки може” за деца със синдром на Даун. Беше много интензивно, с много повече хора, отколкото сме очаквали. Деца, студенти, родители, приятели, спортисти и други.
Въпреки динамиката на събитието успях да “усетя” повечето от родителите. Не само да поговоря с тях, а и да ги почувствам.
Ще разглеждаме и разказваме приказки за лека нощ.
Вяра взима книжката и започва.
“Малката русалка” е книжката, но Вяра говори и за каляска, Пепеляшка, накрая и народни песни от Пиринския край попява 🙂
Слушам я, както се слуша славейче. Бърбори, говори по нейният странен начин, малката устичка не спира, а аз съм щастлив. Знам, че и мама е щастлива. Затова сме “Щастливи със синдром на Даун”. 🙂
Помня, колко бях притеснен, когато чух диагнозата й. Уплашен, объркан, неинформиран, в безтегловност.
Постепенно тъмата на тези емоции започна да се разсейва и вече след години други емоции са тук. Радост, разбиране и щастие.
И…. затова направихме фондацията ни. За да помагаме на Вяра още, а и на другите деца като нея. Те всички имат право да са щастливи, техните родители също. ❤
Никой от нас няма да живее вечно на тази земя. Затова, за времето, когато нас няма да ни има, е важно да научим децата си да са подготвени за самостоятелен живот, да се справят сами, а не да зависят или чакат на някой друг. Това важи и за децата със специални потребности. Ако няма сериозни физиологични спънки – като невъзможност за ходене, парализа, липса на зрение и т.н., те също могат да бъдат приучени на ежедневни дейности като къпане, обличане, тоалет, готвене, чистене, пазаруване и т.н.
Да, цената е доста нерви, изцапани стени, килими, дрехи, но .. винаги си струва.
Ето и кадри от една наша сутрин, които се зарадвахме силно и видяхме, че има голям шанс за децата със синдром на Даун, стига да има мотивация, работа в екип и постоянство.
Вяра, току що събудена, сънена, си е намазала филийка с масло, обелила си е яйца и е взела зелена салата.
Подредила масата и си хапва. Няма да стои гладно детето! 🙂
Тук е мястото и да подчертая ролята на майките, които работят редовно с детето по неговите навици, хигиена, обучение и домашни задължения. Много пъти те са улисани в ежедневните задачи и не виждат прогреса на детето. Потъват в множеството ангажименти с мъника през деня и смятат, че нищо не са направили. А когато бащата погледне снимка като тази, той вижда усилената работа – дни, месеци, години – и вижда едно пораснало специално дете, чието развитие в огромна степен е благодарение на Мама.
Затова бих искал да благодаря на нашата Мама Надя и на всички Мами по света – вие сте страхотни!! Благодарим ви!!! Обичаме ви!!
Много хора са искали и искат да се запознаят с Вяра. За мен такъв интерес е логичен, но и малко особен.
Чували ли сте за човешките зоопаркове на запад, в миналото столетие?
В клетки са затворени хора от други раси, или хора с увреждания, аномалии и подобни и те биват “разглеждани” от посетителите като животни.
Жалко, тъжно и срамно, нали?!?
Понякога се чувствах така, когато някой искаше да “види” Вяра.
Но постепенно осъзнах, че близкият контакт на хората с нея е важен и полезен. Далечното, непознатото, неизвестното плаши, поради въображението ни, което рисува невъобразими образи и варианти.
А когато опознаеш това дете отблизо, разбираш, че и то се смее, играе, плаче и говори, иска да има приятели и да прекарва времето си добре. То също яде, спи, мие се и се облича. Фантастично, нали 🙂 …или съвсем нормално.
Затова, за нашата кауза, е добре децата със синдром на Даун да бъдат опознати отблизо.