Синдромът на Даун беше нещо страшно за нас. Беше съмнение, после стана реалност, след това – наша съдба. Ние се научихме да живеем с него и дори да бъдем щастливи с тази диагноза!
Превръщането на слабите страни на детето ни в силни стана наша цел и мисия.
Днес е международният ден на синдрома на Даун! Нека приемем тези хора и се опитаме поне малко да ги разберем.
Всеки има своята лична еволюция! И всеки ден ние правим стъпки в тази насока. Всеки един ден е Денят!
Честит празник!!
