Понякога на нас с Надя ни е трудно с децата и конкретно с Вяра.
Но знаете ли какво си представям и кое ме мотивира?
Представям си семейство или самотен родител в градче или село високо в планината.
Детето е “специално”, със синдром на Даун или друга диагноза. Наоколо няма логопеди, психолози, ерготерапевти.
Имат вода, ток, интернет. Поне в България и в най забутаното място има читав интернет.
И вечер това семейство или този човек, след като детето му заспи, може да чете статии, да гледа публикации, видеоклипове и снимки.
Затова се старая да публикуваме неща, които помагат, дават сила и смисъл, окуражават, а и показват трудностите.
Така тези хора ще разберат, че не са сами, ще научат нещо полезно и ще добият увереност, че нещата могат да се получават добре.
И вечер, в тъмното, в това село или градче, зад един прозорец ще има искрица надежда и упование!!! ❤
Това ни топли и ни кара да продължаваме…
