Много хора са искали и искат да се запознаят с Вяра. За мен такъв интерес е логичен, но и малко особен.
Чували ли сте за човешките зоопаркове на запад, в миналото столетие?
В клетки са затворени хора от други раси, или хора с увреждания, аномалии и подобни и те биват “разглеждани” от посетителите като животни.
Жалко, тъжно и срамно, нали?!?
Понякога се чувствах така, когато някой искаше да “види” Вяра.
Но постепенно осъзнах, че близкият контакт на хората с нея е важен и полезен. Далечното, непознатото, неизвестното плаши, поради въображението ни, което рисува невъобразими образи и варианти.
А когато опознаеш това дете отблизо, разбираш, че и то се смее, играе, плаче и говори, иска да има приятели и да прекарва времето си добре. То също яде, спи, мие се и се облича. Фантастично, нали 🙂 …или съвсем нормално.
Затова, за нашата кауза, е добре децата със синдром на Даун да бъдат опознати отблизо.
