Всеки път, когато извадя моите гайки, болтчета, клещи, отвертки и Вяра пристига 🙂 Интересни са й, и веднага тича да помага или да пречи… 🙂
Признавам си, малко се изнервях, че имам да правя нещо и малката калпазанка се “включва” ударно и работата ми отива на кино.
Докато Надя не ми каза – “Нека и тя да опита, да види, да пробва… ”
Според мен това си е мъжка работа, но пък щом на детето му е интересно, защо не….
И започнах да й давам полека лека да участва, където може.
Осъзнах, че всичко трябва да се позволява на детето, в трудовите и битови занимания, още повече, че му е интересно. Това са знания, умения и игра за него. Просто се опитах да се пренастроя, да сменя мисленето си.
Днес бях много радостен, че тя успя да завие няколко винта в дървото. Не е толкова лесно за малката ръчичка, но пък след това удовлетворението е голямо, за всички. ❤
И накрая седна на нея – значи сме направили етажерката стабилно 🙂
Нека и тя да опита, да види, да пробва…
