Ще разглеждаме и разказваме приказки за лека нощ.
Вяра взима книжката и започва.
“Малката русалка” е книжката, но Вяра говори и за каляска, Пепеляшка, накрая и народни песни от Пиринския край попява 🙂
Слушам я, както се слуша славейче. Бърбори, говори по нейният странен начин, малката устичка не спира, а аз съм щастлив. Знам, че и мама е щастлива. Затова сме “Щастливи със синдром на Даун”. 🙂
Помня, колко бях притеснен, когато чух диагнозата й. Уплашен, объркан, неинформиран, в безтегловност.
Постепенно тъмата на тези емоции започна да се разсейва и вече след години други емоции са тук. Радост, разбиране и щастие.
И…. затова направихме фондацията ни. За да помагаме на Вяра още, а и на другите деца като нея. Те всички имат право да са щастливи, техните родители също. ❤
