Днес открихме клуб “Всеки може” за деца със синдром на Даун. Беше много интензивно, с много повече хора, отколкото сме очаквали. Деца, студенти, родители, приятели, спортисти и други.
Въпреки динамиката на събитието успях да “усетя” повечето от родителите. Не само да поговоря с тях, а и да ги почувствам.