Днес училището на Вяра отбеляза своя Ден на таланта. Чудесен празник, разкошни деца от различни класове и възрастови групи танцуваха, пяха, свириха, рецитираха на сцената пред родители, учители и приятели, препълнили залата на бившето кино.
Вяра не пожела да участва. Въпреки репетициите с класа, въпреки самоотвержената борба на учителите и съучениците й да я качат на сцената, въпреки че беше научила текстовете и на песента, и на стихотворението и прекрасно ни ги представяше сама вкъщи.
❤ “Аз Вяра се наричам
и да чета обичам!” ❤
Вчера класът на Вяра отбеляза своя празник на буквите. Тържеството беше чудесно. А децата – толкова прекрасни! И въпреки че Вяра в крайна сметка не се престраши да каже стихчето си на сцената пред публиката, тя беше щастлива заедно със съучениците си, които бяха неотлъчно до нея и я окуражаваха, както по време на репетициите, така и на сцената. ❤
Накрая, след официалната част, тя се отпусна и се развихри сама на сцената с одеждите на Феята на буквите. 🙂
На снимките Вяра грее щастлива в прегръдките на хората, които я подкрепят да върви напред по пътя на знанието и да се чувства спокойна и приета заедно с другите – нейните учители господин Стоичков и госпожа Димчева, ресурсните специалисти Ани и Ками и без ненужна скромност мама Надежда, разбира се ❤
Отново е време да се забавляваме заедно! Наближава 21 март, Международният ден на хората със синдром на Даун, и сме щастливи да ви поканим на нашето тържество по този случай. За нас този ден е двоен празник и искаме да го отбележим по подобаващ начин. ❤
Освен Деня на хората със синдром на Даун, ще празнуваме и първия рожден ден на Клуб ВСЕКИ МОЖЕ – първото и единствено по рода си място за хората със синдром на Даун в България за щастие, развитие и приемане на всеки такъв, какъвто е. Място, където всеки може да бъде щастлив! ❤
Попълнете формата по-долу, за да заявите участието си в нашето тържество, което ще бъде на 21 март 2023 г. от 17:30 ч. в Пловдив. Очаква ни вкусно хапване и пийване, весели игри и танци за малки и големи. И торта, разбира се! ❤
https://forms.gle/mknhQWKomC3HwL748
❤ ВЯРА НА 9 ❤
Тя е моята първородна дъщеря. ❤
Тя е тази, която ме направи майка и сбъдна най-съкровената ми и изстрадана мечта. ❤
Тя е въплъщение на цялата ми вяра, надежда, любов и търпение. ❤
Тя е бурята и пристанът. ❤
Тя е просто Вяра и днес стана на 9. ❤
Честита бъди, мое прекрасно момиче! ❤
Вярвай в себе си и върви напред с усмивка и вдигната глава! ❤
Обичам те и ти благодаря за теб, гордост моя! ❤
ТЕМАТИЧНО ❤
Вяра: “Мамо, може ли обичаш себе си, усмихваш, играеш. Не трябва ядосана. Няма нужда просто.
Мамо, танцувай, почва музиката, хубава е тази песен, хайде, мамоо, почвам!
Хайде, няма нужда ядосана, опитваш, аз помогна.”
Аз след този изблик на мъдрост, любов, грижа и… хитрост на щерка ми нямах избор просто 🤣 Забравих защо й бях ядосана. И танцувах, и се смях, и прегръщах, и благодарих за благословията да съм толкова обичана, толкова любяща, толкова щастлива 🥰
❤ ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ❤
14-ти февруари!
Когато се сбъдне мечтата ти не просто да видиш любимата си приказна героиня, но и да я гушнеш и да си поговориш с нея. 🥰
Вяра в прегръдките на Снежанка след разкошното представление на State opera Plovdiv – Държавна опера Пловдив вчера. ❤
За нас това беше втори опит да гледаме “Снежанка и седемте джуджета”. Първият преди месец беше неуспешен, защото нищо не помогна да удържим Руми на стола й, нито да накараме Вяра да влезе в залата. Тогава прекарахме половината представление разделени на двойки – аз и Руми в залата, Борислав и Вяра отвън, после обратно и обратно, разменяйки позиции и деца, пухтящи, изнервени, обезсърчени… Накрая се отказахме и си тръгнахме разстроени и ядосани.
Вчера заведохме само Вяра, макар че до последно много се колебаехме, защото искахме и Руми да е с нас. В крайна сметка това се оказа правилното решение в случая и си заслужаваше “жертвата”.
За Вяра театърът е магия, в която я въведохме още като малко мъниче. Години наред я водим на различни представления и тя обожава това. ❤
Не очаквахме, че ще се притесни дотолкова, че да не можем да влезем в залата. Именно тук, в същата тази зала преди време гледахме с нея “Приключенията на Лукчо” и то два пъти без никакъв проблем.
Но страховете й се менят и ни изненадват когато най-малко ги очакваме. В случая се е стреснала от многото хора, които я гледали, после от тъмното и от силните звуци, както ни каза впоследствие.
Важното е, че втория път взехме предвид тези нейни страхове, отидохме доста по-рано, влязохме, когато залата все още беше полупразна и то от страничния вход, за да не минаваме през хората, които бяха вътре. Все пак Вяра ме стискаше за ръка и леко се дърпаше, но този път успешно стигнахме до местата си. След като си седна, се успокои и нямаше търпение за всичко, което предстои. А то беше наистина вълшебно. ❤
За Руми театърът все още е неразбираемо преживяване, въпреки че на нейната възраст Вяра вече беше ветеран по брой и вид представления, които беше гледала и заобичала.
Заведохме Руми за първи път на куклен театър още в първия месец, след като я осиновихме. Беше изпитание за всички ни. Не се отказахме, продължихме опитите пак и пак, но без особен напредък.
Въпреки всичко продължаваме да опитваме и не се отказваме, защото вярваме, че има смисъл и знаем, че с търпение и подход ще се получи. Точно както с книжките и приказките, които Руми вече обожава. ❤
Поредна лекция със студенти педагози от Пловдивския университет. Нов курс, нови млади лица, жадно вперили очи в мен, докато говоря. ❤
Темата отново е “Помогни ми да бъда приет” – кампанията ни за истинско приобщаващо образование на децата със синдром на Даун в българската образователна система. Разказвам за опита ми с Вяра, за горчилката в първата й детска градина и по време на неколкомесечното ми ходене по градинските мъки в отчаяни опити да намеря детска градина, където слънчевата ми дъщеря да е истински приета и видяна… Давам примери, споделям изводи, не крия нито лошото, нито хубавото, заради което се роди и едноименният проект на Фондацията, и брошурата ни.
(Да, знам, че все още пазя тези истории от вас, широкия ни кръг последователи и приятели, защото са наистина разтърсващи. Освен това засега виждам смисъл и полза да ги разказвам само по време на лекциите си в относително тесния кръг на студентите педагози от различни специалности. Защото за мен те са надеждата за едно по-приемащо, по-знаещо и отворено за предизвикателствата на “различните деца” поколение бъдещи учители и специалисти. Учители, които са наясно, че приобщаването И обучаването на ВСИЧКИ деца в поверения им клас или група е тяхна отговорност и най-вече призвание. Учители, които няма да се оправдават с бройката деца, нито ще се крият зад гърба на ресурсните си колеги, които – напомням – имат допълваща роля в подкрепа на нуждаещите се от нея деца…)
Времето ни отлита неусетно, с някои от студентите продължаваме да говорим и извън залата. Разделяме се до следващата ни среща, за която съм им дала “домашна работа” – да помислят върху два важни въпроса за същността на приобщаващото образование, по които ще беседваме на следващата ни лекция.
Тръгвам си от университета удовлетворена и окрилена. Защото вярвам, че винаги има надежда за добро и съм получила поредното доказателство за това.
Благодаря ви, колеги! ❤
Много щастливи слънца днес на Коледното парти “Всеки може”, организирано от Up with Down Foundation , Зарадвай хората със Синдром на Даун и страхотните домакини от Тон Бонбон детски парти център !!! ❤
В съботната сутрин на 17.12.2022 в Клуб “Всеки Може” ще творим страхотни коледни елхички! Наши верни водачи в това пътешествие ще бъдат Детска школа по рисуване “Жирафче”, училищна занималня “При Вери Попинз” и Арт Клас “Млад художник”. (Фейсбук събитие)
Запишете се с лично съобщение или на телефон 0887064844 .
Да творим заедно!
Споделям статия отново по темата за приобщаващото образование, но този път с добре структурирани и ясно поднесени препоръки към редовите учители в класните стаи.
Защото именно те в най-голяма степен са тези, които имат основна роля за ефективното приобщаване на децата със специални потребности.
Да, точно така – редовите учители в училище – класните учители и учителите по отделните предмети. А не ресурсните учители, нито пък частните такива, които работят с тези деца предимно индивидуално и извън класа.
Цитирам тук само няколко изречения от статията, в които се прави разлика между ефективно и неефективно приобщаване. И силно препоръчвам внимателното прочитане на цялата статия и прилагането на практика на изброените в нея стратегии, както от родителите, така и от учителите.
Защото и едните, и другите (трябва да) сме от една и съща страна – тази в подкрепа на децата! ❤
“При неефективното приобщаване ученикът със СОП присъства в часовете, но не участва. Той е просто мълчалив наблюдател на случващото се и често не е в състояние да го разбере в детайли.
За ефективно приобщаване говорим, когато ученикът със СОП присъства, но и участва в учебните часове, т.е. той има равен достъп заедно със своите съученици. Създадена е подкрепяща среда. Учебното съдържание е адаптирано според неговите способности. Може и има предоставена възможност да участва в часовете.”
Цялата статия е тук: https://prepodavame.bg/kak-da-priobshtim-v-klasa-dete-sas-spetsialni-obrazovatelni-potrebnosti-sop/
Email: