Под горица, под зелена,
ред орачи, ред копачи,
оран орат, жито сеят.
Те го сеят, Бог го расти –
да го жънат девойките,
да го връзват девояци,
да го возят младоженци,
да го вършат бащи, майки,
да го мелят бели старци,
да го ядат християни,
сите Бога да захвалят.
Орачи, проправящи вади в детските умове и сеячи на словото.
Така метафорично можем да опишем една част от нашите роли за децата в клуба по адаптирано четене.
Ала както знаем при нашите специални деца винаги има не едно “но”.
На другия ден вадите се засипват и трябва отново да проправяме пътечките с плуга. Ние с всяко ново занимание, родителите и децата – всеки ден.
Днес, обаче, беше от онези особени дни, в които успяхме да видим първия млад поник от покълващите семена – истински напредък при всички деца от групата “Начинаещи”.