Нашите две различни деца.
Двете заедно играят добре.
И когато се появят други хлапета на площадката, те са непохватно-чаровни в опитите си да се интегрират и заигрят с другите.
“Здравей. Имаш гъдел?” ❤
Правят смешки, стойки, клоунади, закачат се, само и само да впечатлят и да ги приемат, да бъдат част от групата и да не ги игнорират.
Хем е леко тъжно, хем сладко…
Приемането и отварянето към различните хора е мерило за зрелостта на обществото ни.
И е радостно, че това се случва. Да, с бавни стъпки, но напред… Полека-лека.
Е, и ние сме тук, за да подпомогнем този процес
