01/04/2022
Казвам се Светлана Цвяткова и съм студентка 1-ви курс по специалност “Специална педагогика”, като я изучавам тук, в Пловдивския университет.
Дотук със скучното представяне, време е да ви разкажа нещо наистина грабващо (за разлика от това на колко съм години и къде уча).
В главите ви сигурно се прокрадва въпросът “защо?”, защо някой би се занимавал безвъзмездно с такива деца? Е, отговорът ми тук е изключително прост. Аз самата бях от децата, които са отбягвани и обиждани, защото са “различни”, въпреки, че нямам специални потребности, винаги съм била цепена от колектива въз основа на наднормено тегло, което ми докара доста проблеми, както и благодарение на паническото разстройство, което отключих и преборих в гимназията. Предполагам, че това автоматично означава, че вече знам колко лоши могат да бъдат “нормалните” и как наистина човек, гледан в лоша и неприемаща семейна среда става неуважителен и непремерен в думите и действията си.
Работата ми с Надя за мен е слънчевия лъч и дозата доброта, от който аз самата съм имала нужда, а възможността аз да помагам на деца, които имат потребности, различни от стандартните ме мотивира още повече да надграждам себе си като личност, помагайки им да бъдат силни, непоклатими, безстрашни и креативни личности, както и да ги интегрирам в живота занапред като истински победители.
Обичам децата и смятам, че всеки има талант, без значение дали е роден с Даун, аутизъм или друго увреждане и съм готова на всичко, за да може този талант/интерес да се доразвие, както и да покажа нови висини на децата, току виж са им харесали, давайки им шанс да разгърнат пълния си потенциал!
Сигурно ще си кажете, че съм погълната в амбициите си и най-вероятно сте на прав път с това, което смятате, но аз съм борбен човек и моята победа в каузата ни би била единствено тогава, когато виждам развитие и щастие у децата, както и спокойствието на техните родители.