Никой от нас няма да живее вечно на тази земя. Затова, за времето, когато нас няма да ни има, е важно да научим децата си да са подготвени за самостоятелен живот, да се справят сами, а не да зависят или чакат на някой друг. Това важи и за децата със специални потребности. Ако няма сериозни физиологични спънки – като невъзможност за ходене, парализа, липса на зрение и т.н., те също могат да бъдат приучени на ежедневни дейности като къпане, обличане, тоалет, готвене, чистене, пазаруване и т.н.
Да, цената е доста нерви, изцапани стени, килими, дрехи, но .. винаги си струва.
Ето и кадри от една наша сутрин, които се зарадвахме силно и видяхме, че има голям шанс за децата със синдром на Даун, стига да има мотивация, работа в екип и постоянство.
Вяра, току що събудена, сънена, си е намазала филийка с масло, обелила си е яйца и е взела зелена салата.
Подредила масата и си хапва. Няма да стои гладно детето! 🙂
Тук е мястото и да подчертая ролята на майките, които работят редовно с детето по неговите навици, хигиена, обучение и домашни задължения. Много пъти те са улисани в ежедневните задачи и не виждат прогреса на детето. Потъват в множеството ангажименти с мъника през деня и смятат, че нищо не са направили. А когато бащата погледне снимка като тази, той вижда усилената работа – дни, месеци, години – и вижда едно пораснало специално дете, чието развитие в огромна степен е благодарение на Мама.
Затова бих искал да благодаря на нашата Мама Надя и на всички Мами по света – вие сте страхотни!! Благодарим ви!!! Обичаме ви!!