Започна октомври – месецът за информираност за синдрома на Даун ❤
Решихме този път фокусът на месеца да е за това какво може да направи всеки, за да бъдат децата със синдром на Даун приети, подкрепени и приобщени в детските градини и училищата на практика, а не само на думи и чрез бездушно цитиране на наредби и закони.
Моментът е особено подходящ, защото с началото на учебната година преди две седмици, започнаха и проблемите, притесненията и въпросите на родители и учители в тази връзка.
С вълнение стартираме месеца и темата супер позитивно с едно видео, което направихме за проекта ни “Помогни ми да бъда приет” в подкрепа на приобщаващото образование за децата със синдром на Даун в България.
Наясно сме, че в българската реалност има много трудности, тъга, яд и безпомощност в тази връзка, защото и за нас те бяха част от живота ни в продължение на тежки месеци, докато търсехме първо детска градина, а после и училище за Вяра.
Но искаме да покажем, че и в България, в съвсем стандартно държавно учебно заведение, е възможно да се случи истинско приобщаване и то без натиск, изисквания и др. подобни средства, а с човешко отношение и екипна работа.
С това видео за първи път публично и за пореден път лично и от сърце благодарим на г-жа Антоанета Златанска, прекрасен човек и директор на ДГ “Чучулига” Пловдив, на г-жа Ели Радкова, г-жа Росица Райкова и леля Снежи, сърцатия екип на група “Пчеличката Мая”, на прекрасните деца от групата и техните родители, както и на всички хора в тази детска градина, които отвориха не само вратите си, а и сърцата си за Вяра. ❤
Всички те не само ни върнаха надеждата, че децата със синдром на Даун могат да бъдат приети без предразсъдъци от диагнозата, а също така на практика доказаха, че когато съществува желание и воля за истинска подкрепа и приобщаване, няма място за извинения и оправдания с ограниченията на системата.
Вяра е първото дете със специални потребности в ДГ “Чучулига” Пловдив. В градината нямат предишен опит с деца със синдром на Даун, няма ресурсен екип, няма и кабинет за работа с ресурсни специалисти.
Имат обаче желание да направят всичко, което зависи от тях, за да може детето да се развива и да се чувства добре като част от групата.
И така още в първата седмица Вяра започна да ходи с огромно желание в новата си градина, да играе с децата и да не се стряска от думата градина, както беше дълго време преди това.
Още в първите седмици се намира решение и на проблема с липсата на място за заниманията на Вяра с ресурсните специалисти (на които ще отделим специално внимание в отделна публикация, защото го заслужават ❤).
Г-жа Златанска преустройва малко помещение до дирекцията и така създава ресурсен кабинет на детската градина, който постепенно се превърна в приятно и желано кътче за работа на специалистите с децата.
Да, децата в мн.ч., защото след Вяра в градината са приети още няколко деца със специални потребности, за които вече има прокаран път и ресурсен кабинет. Но най-важното е, че изначално тук има хора, които ги приемат със сърцето си и не се стряскат от диагнозите.
Според поговорката една птичка пролет не прави. Но ако от всяко кътче на страната ни излети по една птичка, ще стане ято, нали? ❤
П.П.
Брошурата “Помогни ми да бъда приет” се роди вдъхновена от положителните ни преживявания в ДГ “Чучулига”.
