❤ СПРАВЯТЕ СЕ ЧУДЕСНО! ❤
Днес имахме поредното (и последно) посещение вкъщи от социален работник и психолог във връзка с осиновяването на Руми.
Всяко семейство, осиновило дете в България, се проследява в продължение на две години от социални работници от съответния отдел на “Закрила на детето” по местожителство на семейството.
За нас тези посещения през изминалите две години бяха изключително важни и полезни, заради напътствията и окуражаващата обратна връзка, която получавахме, за функционирането и адаптацията на семейството ни след осиновяването.
Днес специалистите отново наблюдаваха общуването между Вяра и Руми, отговаряха на въпросите ни, ние отговаряхме на техните. Споделихме притесненията си за емоционалните кризи на Руми, за регреса на Вяра във връзка с това, разказахме за родителските си съмнения и терзания…
За мен и Борислав специфичните трудности, съпътстващи отглеждането и възпитанието на Руми и Вяра през тези две години, са съпроводени не само с обичайната родителска физическа умора и психологически лутания, а с тежки ежедневни детски кризи, които ни довеждат до емоционално изтощение, на моменти стигащи дори до отчаяние…
Затова можете да си представите колко ни разтърси заключението от днешното посещение.
“Справяте се чудесно. Тази връзка, която сте успели да създадете между двете деца, е изключителна! Това е най-важното и най-трудното. Също така връзката между вас и Руми поотделно и заедно. Знаем, че не ви е лесно, но наистина се справяте чудесно. Продължавайте така.
Изумени сме от Вяра. Това дете е изключително. Целият й свят беше обърнат от Руми, а тя съумява да се адаптира, да се развива и да реагира зряло, въпреки всичко. Впечатлени сме колко е самостоятелна и осъзната. И как и двете деца вършат домакински неща вкъщи…
За Руми също е трудно, тя си носи страховете от изоставяне и отхвърляне и всячески ви провокира, за да се увери, че няма да я изоставите и я обичате, въпреки поведението й. Това няма да спре скоро. Трябва време…
Продължавайте така. Справяте се чудесно!”
Разтърси ни! Защото не го очаквахме и защото не осъзнавахме колко имаме нужда от това. Защото наред със собствените ни усещания за родителски провал в различни ситуации, както и един към друг, неведнъж сме получавали от външни хора директното зашлевяване с “не се справяте”, “не можете това”, “не успявате онова”…
И да, погледнати отстрани, не винаги сме красива и хармонична картинка.
На тръгване, сякаш в отговор на това, социалният ни работник се обърна към нас с думите: “Никой не знае какво е вътре – у вас и във вас, с какво се борите и колко преодолявате. Справяте се чудесно!”
Споделям всичко това отново не самоцелно, не за хвалба и не за лайкове.
Споделям, за да обърна внимание на темата за поставянето на етикети на другите (а и на себе си), за съзнателното или несъзнателното (но не по-малко пагубно) обезценяване на другия/те, с цел повишаване на собствената си значимост и усещане за превъзходство в една или друга ситуация или изобщо.
Споделям го и за да вдъхна кураж и вяра на тези от вас, които ще се припознаят в част от описаното, както и за да си го припомняме и напомняме с Борислав, когато се чувстваме изгубени и провалени, изтощени и несправящи се.
❤ СПРАВЯШ СЕ ЧУДЕСНО! ❤
П.П. Снимките са от последните ни няколко дни, наситени със семейни празници и делници, изпъстрени с усмивки и сълзи, радост и умора, обич и ревност и много щастие и любов… И повод отново да кажа “ОБИЧАМ ТЕ” публично на мъжа на живота ми, с когото вече 30 години посрещаме и устояваме на бурите по пътя ни и споделяме любовта, щастието и смисъла на съвместния ни живот. ❤
