Начало За синдрома на Даун с любов Децата със синдром на Даун МОГАТ!

За хората със синдром на Даун съществуват много заблуди, които са опровергани от съвременната наука, но все още витаят в пространството по един или друг начин. В месеца за информираност за синдрома на Даун споделяме някои от най-разпространените митове и ги развенчаваме с реални примери от информационната ни брошура “СИНДРОМ НА ДАУН: МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ“, която създадохме заедно с Маргарита Пачева, специален педагог и зам.-директор на РЦПППО-Пловдив.

В средата на месец октомври до нас достигна щастливата новина, че няколко български деца със синдром на Даун са станали шампиони в различни спортни дисциплина на Световните игри за хора със синдром на Даун, проведени в Италия от 4 до 11 октомври 2021.

В тази публикация с гордост разказахме и показахме снимки и видео на гордата и щастлива Хриси от Казанлък, която за пореден път доказа това, в което ние силно вярваме и ежедневно наблюдаваме като родители на Вяра със синдром на Даун: децата със синдром на Даун МОГАТ!

Днес, в края на месеца за информираност за синдрома на Даун споделяме още снимки на българския отбор атлети със синдром на Даун и развенчаваме поредния мит за хората със синдрома.

МИТ: Децата със синдром на Даун не могат нищо
РЕАЛНОСТ: Децата със синдром на Даун имат своя потенциал в различни области, както и всички останали деца. Важно е да открием техните силни страни и дейностите, които вършат с лекота и удоволствие, и да ги подкрепяме и стимулираме да ги развиват.

Постиженията на Христослава, Радена, Боян, Александър и Емилиян са резултат от много години целенасочена работа – в семейството, в училище, в спортния клуб, както и на вярата в тях и потенциала им от сърцатите им треньори Слав Петков, Бойка Петкова, Теодора Петкова, Виктория Колева.

Тези снимки, от които бликат щастие, гордост и удовлетворение говорят повече от всичко! Защото колкото и да е трудно, постигнатите резултати осмислят всяко вложено усилие.


Завършвам днешната публикация с финалния текст от брошурата ни „Митове за синдрома на Даун“, в който съм синтезирала нашите послания – послания, които неизменно предаваме чрез всичко, което правим и споделяме.

От Надежда с НАДЕЖДА:

Вяра е дълго чакано и много желано дете за семейството ни. Синдромът на Даун, с който тя се роди преди 7 години, не помрачи щастието ни, но преобърна живота ни и ни откри нови хоризонти.

Днес Вяра е едно прекрасно дете със собствено мнение и лъчезарна усмивка. Обича да готви, да танцува, да се катери, да тича, да рисува и още куп други неща. Помага вкъщи с прането, сервирането и чистенето. Ходи на училище с огромно желание и всеки ден ни изненадва с нови и нови неща, които учи и постига. И да, трудностите са част от ежедневието ни, но не са непреодолими. Приемаме ги като предизвикателства, които ни помагат да растем и да се развиваме заедно с нея, да се учим на търпение и да откриваме нови възможности…

Като нейна майка твърдо вярвам, че тя и децата със синдром на Даун като нея имат потенциала да се развиват оптимално и да бъдат пълноценни членове на семейството и обществото. Необходими са любов, приемане, ясна структура, постоянство и малко повече търпение.

И вяра, че могат!

Вижте и това