Емоциите от днес ме изпълват с неизмерима радост, щастие и удовлетворение. 24 чифта детски очи, вперени в мен и попиващи думите ми. Гора от вдигнати ръчички на деца, нетърпеливи да зададат въпросите, които ги вълнуват, и трепетно очакващи отговорите ми. Толкова много точни и проникновени думи от същите тези деца, отговарящи на моите въпроси…
Днес бях гост-учител в класа на Вяра. Темата на открития урок, който проведох, беше наближаващият Световен ден на хората със синдром на Даун на 21 март. Сега, като го пиша така, звучи много официално. А на практика беше толкова непринудено, топло, ползотворно общуване между мен и децата. Един обмен на светлина, съпричастност, доверие и радост.
А в средата на часа едно от децата възторжено се провикна:
❤ “Ние сме щастлив клас със синдром на Даун!” ❤
Горда съм с тези разкошни деца, които не само че от сърце приеха Вяра от първия ден, но и за нула време стопиха нейните бариери и я накараха истински да се чувства една от тях, да се отвори към тях, да бъде наравно с тях. Благодарна съм на прекрасната им класна, която освен добър човек е и истински учител с призвание, от тези, единиците, които не делят учениците си и от които няма да чуете извинението, че освен вашето дете, имат още еди колко си броя други в класа. Признателна съм на техните родители, които ги възпитават с ценности, за да растат така будни, приемащи и добри.
Вечерта ми завърши с това лично съобщение от една от майките, което споделям с дълбока благодарност:
“Надежда, здравейте.
Дъщеря ми днес излезна от училище със сияйни очи! Беше напълнена с любов и спокойствие. И с радост ми разказа как мина Вашата среща – беше много развълнувана, и аз също. Това е безценно. Благодаря Ви, благодаря на Вяра, правите децата ни по-добри ❤”
АЗ БЛАГОДАРЯ!
С обич,
Надежда
