За мен будители са тези, които ни мотивират да бъдем истински и по-добри и да защитаваме ценностите, в които вярваме. Споделям една случка от днес, която на пръв поглед сякаш няма общо с темата, но всъщност носи поне няколко урока. Единият безспорно е за мъдростта на децата ни, нашите малки големи будители ❤
Вяра: Ядосана съм!
Аз: И аз съм ядосана!
Поглеждам мини копието си, което стои срещу мен и напрегнато ме гледа, скръстило ръце. Знае процедурата, която следваме в такива ситуации, и чака да предложа алтернатива за преработване на емоциите и справяне с гнева.
Поемам си дълбоко въздух, за да овладея своите емоции – аз съм възрастният все пак – и я питам строго:
– И сега като сме ядосани и двете, какво ще правим?
Вяра изстрелва твърдо и без капка колебание:
– Палачинки!
Ококорвам се, невярваща на ушите си:
– Палачинки ли?!
– Даа, палачинки! – Непоколебимо ми отвръща Вяра и разяснява: – Ти бъркаш тестото, хоп-хоп, после печем, и готово.
– Така ли?! – едвам се сдържам от напиращия смях, но продължавам все така строго – И като направим палачинки, вече няма да сме ядосани, така ли?!
– Така, да, наистина! Хайде! – хваща ме за ръка моето чудо, а аз наистина вече не помня защо се бяхме ядосали…
Честит празник! ❤
