Днес във фейсбук ми излезе спомен отпреди 2 години, който ми е много скъп – от подписването на договора за първия ни спечелен проект с външно финансиране в Министерството на труда и социалната политика. 
ТВОРИМ И СЕ РАЗВИВАМЕ – 2023 стартирахме благодарение на финансовата подкрепа на Агенцията за хората с увреждания за първите 6 месеца и работата на всеотдайния ни ерготерапевт Мадлен Ефтимова.
След това продължихме сами с доброволците ни кака Дени, кака Гери и кака Деси, благодарение на доверието и подкрепата на шепата родители и деца със синдром на Даун, с които работим по този значим проект вече 2 години и влизаме в третата.
Продължаваме благодарение и на доброволните дарения, които постъпват по сметката на Фондацията ни.
Не е лесно, затова имаме нужда от подкрепа. От постоянна финансова подкрепа, въпреки че не тръбим за това постоянно.
За какво отиват парите всеки месец целогодишно?
- – за наем на помещението на Клуб ВСЕКИ МОЖЕ, където творим и се развиваме с децата и родителите
- – за ток, вода, печатна хартия, хранителни продукти и други консумативи за творене, необходими за заниманията, които макар че сме свели до минимум, все пак са ежемесечен разход
- – за счетоводна такса
- – за заплата, осигуровки и хонорари на прекрасните ни асистентки, които от доброволци заслужено повишихме в постоянни членове на екипа ни, засега на непълен работен ден.
Тук е време да споделя и своя личен принос, както и този на семейството ни, без излишна и ненужна скромност. От самото начало, вече повече от 8 години, и двамата с Борислав работим напълно безвъзмездно за каузата. НАПЪЛНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО! Без заплати, но с вложени десетки хиляди часове личен труд, с купени и дарени лично от нас купища материали, включително мебели, уреди, консумативи и т.н., с поток от лични средства, които постоянно заделяме от семейния ни бюджет, за да платим този или онзи разход на Фондацията…
Как се справяме? Ами не е лесно! Не си позволяваме много неща, като все пак се стараем да балансираме в този толкова материален и консуматорски свят, в който живеем. Възпитаваме децата да ценят това, което имаме. Учим ги на труд и ценности. Работим заедно с тях за постигането на дадена мечта/цел…
Вчера на благотворителния базар събрахме 368 лв. Не са много (няма да стигнат дори за 1 наем на Клуба), но не са и малко, защото са свидетелство за подкрепа и доверие. Благодарни сме на всяка монета, пусната в кутията от пенсионери и деца, които се поспряха на щанда ни, за да си поговорим. Благодарни сме на хората, които искрено съжаляваха, че са излезли на разходка без пари, но се връщаха след време, за да купят, за да дарят.
Благодарни сме и на всички вас, нашите дарители, които редовно ни подкрепяте с преводи по сметката на Фондацията.
Капка по капка, вир става. Вярно е! Затова имаме нужда от вашата подкрепа, хора!
Въпреки че не завършваме всяка наша публикация с призив за дарение, ние наистина имаме нужда от постоянна покрепа, за да продължаваме делото си.
Както, надявам се, разбрахте от горенаписаното, всяка дарена стотинка отива за работата с децата със синдром на Даун, за това те да се развиват, за да имат шанс за щастлив и пълноценен живот тук, в България!
Този път завършвам публикацията с призив и покана. Призивът е за дарение, като оставям линк към начините за това:
Поканата е за следващия благотворителен базар, на който ще участваме: на 2 май 2025 цял ден ще бъдем в Стария Пловдив в “Конюшните на царя“. Заповядайте!
Благодарим от сърце на всички, които ни подкрепяте по всякакви начини! Благодарим за всеки лев, за всяка добра дума, за всяко споделяне на наша публикация, за всяка усмивка и добро отношение към хората със синдром на Даун!
БЛАГОДАРЯ!
Надежда
