Приспивам я.
Галя я по косата, галя я по дланите (тя обича много – това е сензорна стимулация, явно има нужда от нея) и тя ми казва:
– Спинкам. Утре играя с теб.
– Да, тати, спинкай. Утре ще играем много. Обичам те.
Тя полека заспива.
А аз си мисля. Спомням си думите на лекарката: “Махнете я”, “Животът ви ще стане ад”, “Емигрирайте в Германия” и т.н.
Не обвиняваме никого.
Благодарни сме, че я запазихме. С нея сме щастливи и тя е щастлива с нас. Когато имаш смисъл, ти даваш от себе си, правиш, каквото си способен, че и повече, и …чудесата се случват.
Да, иска много усилия, борби и работа, но си струва.
И адът, и раят са тук, на земята, казва един мъдрец.
А от Ада може да направиш Рай. Но… трябва да минеш през Чистилището 🙂
