Днес беше прекрасен, макар и натоварен семеен ден.
Имахме от всичко.
Лежерна сутрин по пижами вкъщи и щастливи игри за Вяра с мама и тати “заедно тримата”.
После гласувахме, после пътувахме.
Съчетахме задача-подкрепа за приятел с разходка до наша любима дестинация, от която е и заглавната снимка тук с примижал от блаженство Борислав.
Изморихме се, не мина и без стрес заради внезапно огладняло дете (Вяра) и ядосан от ината му мъж (Борислав), успокоени търпеливо от мен (Надежда).
В края на този наситен с дейности и емоции ден, отново сме тримата вкъщи, седнали сме на масата за вечеря и се държим за ръце за традиционните ни благодарствени думи преди хранене. Отварям уста, но Вяра ме спира: “Ааз, аз кажа!” Кимваме с глава и затваряме очи в очакване.
“Благодарим ти, (го)споди, за хляба… храната… любовта… амин. Заедно сме!”
Отваряме очи, поглеждаме се безмълвно, а сърцата ни преливат от любов, гордост и щастие.
Честит ден на християнското семейство от нас! Бъдете щастливи и благодарни заедно с любимите си хора! Амин!
