Много горещи дебати и тежки разговори те свалят долу до дъното. А после се изтласкваш нагоре, но вече просветлен, помъдрял и знаещ истината.
Олекнало ти е и си видял пътя и отговорите.
За този процес ти е помогнал другият участник в разговора.
И така, Надя, другият участник в разговора, мъдро обобщи (перифразирам с мои думи):
“За някои родители децата са амбиция. Да се покажат, докажат, че могат – още, и пак, и още, и отново, и пак и пак….
За нас те са лекар. Да ни откажат от амбицията и да постигнем хармония, да приемем нещата, каквито са. Да се успокоим и имаме мир. Това не е в противоречие с нуждата от развитие и не е мързел и липса на активности. Но я няма тази болезненост и това екстремно желание за доказване.
А има баланс, радост и наистина… приемане и щастие.”
Всичко това се нарича диалектика. 🙂
