Снощи слушам Надя как говори по телефона с друга майка на дете със синдром на Даун:
“Като ги гледам в клуба как се смеят, радват, как блестят очите им – това ми е най-голямата награда!”
И никакви почести, статуетки или грамоти не могат да надминат това – мисля си аз ….