Пътувахме с Надя с колата.
Напоследък, с двете лудетини вкъщи, работата, заниманията по клуба, не ни остава време за нас.
Затова, ако пътуваме с нея, за час или два, успяваме да си говорим. Душите ни общуват. 🙂
– Знаеш ли, Боре, тогава когато ме натискаха за аборта на Вяра, бях твърдо убедена, че я искам.
Исках я, каквато й да бъде. За да мога да й дам любов!!
Въпреки че карам, онемявам. Толкова е силно и велико това. Не мога да го представя и опиша.
Само й казвам:
– Обичам те, Наде!!! ❤
И тази нейна любов, майчина нежна сила, твори чудеса.
Докато аз понякога с децата съм по-строг, рязък, тя успява магически да трансформира всяка ситуация. С любов. И да я обърне.
И децата омекват, разбират, настъпва хармония….
Удивително е!
Само даването и Любовта ни правят щастливи, преобръщат света нагоре и дават смисъл.
Надя го умее това. Бих искал да съм като нея. Да бъда още по-добър човек. Да сея навсякъде любов и трансформация!!!
За един по-добър свят! 🙂
