Утре една майка ще погребе сина си, който е със синдром на Даун.
Тя не иска на погребението никой да носи черно облекло.
И ще има хора с бели дрехи, или шарени, или цветни.
Наистина необичайно.
Като децата със синдрома на Даун. Като Марти – различен и уникален.
Пъстри, особени, интересни деца.
Давайте им уважение, отнасяйте се с достойнство с тях. Това е най-малкото, което може да се направи, но то е много важно.
И нека ние всички забравим за почести, награди, успехи, резултати. Нека спрем да се стараем да сме перфектни и професионалисти.
В живота всички сме аматьори.
Важно е да търсим любов, радост, щастие, всеки миг да ценим, всяка дума да е добра, всяка стъпка да е благородна, да е човечна и да носи помощ. Да не спестяваме похвала, одобрение, окуражаване.
Животът е мимолетен и не знаем кой и кога ще ни напусне.
Затова не трябва да оставяме целувката, прегръдката, усмивката за утре.
Утре вече е късно.
Днес е истинско.
Почивай в мир, Марти!
Ти вече си звездичка.
