Знаеш ли какво е, като завършат училище? Особено в малките населени места?! Няма с кой да се видят, къде да излязат, да сменят обстановката. Седим само вкъщи. Това е духовна смърт. 🙁
Споделя ми болката си майка на дете с Даун.
Гледам я и кимам.
Да, затова правим клуб Всеки може. Колкото и да е трудно, да отнема време, ресурс, сили, енергия.
Защото има смисъл. Децата имат своя общност, идват със светнали очи, летят, общуват, играят, учат се. Има с кой да говорят, да споделят, да прегръщат, и той няма да ги сочи с пръст и да им се подиграва. Защото и другият е като тях и ги разбира.
Това е смисълът и мотивацията.
И радостта и щастието за всички. ❤
Знаеш ли какво е, като завършат училище?
