Днес прекарахме деня с едно момиче със синдром на Даун. Много будно и лъчезарно дете. С име на цвете и с имен ден днес, на Цветница.
Аз, Вяра, Руми, момичето и баща й.
Игри, разговори, въртележки, сандвичи, сокчета, люлки, катерушки и т.н.
Накрая тя каза – Това е най-хубавият празник, който съм имала.
Време, внимание, отношение – това им трябва на тези деца. Както и на всички други. Но другите получават, а тези са доста ощетени.
А е лесно.
Само да имаш желание. Да подариш време, емоция, радост!!!
❤
Това е най-хубавият празник, който съм имала!
