Начало За родителиРубриката на татко Рехабилитация в… парка

Рехабилитация в… парка

Много от децата със Синдром на Даун имат нужда да провеждат рехабилитация, за да подсилят и укрепят своите мускули, на крака, ръце, и въобще на цялото си тяло.

Слабата мускулатура на краката е причината за специфичната странна “разкрачена” походка при голяма част от тях. Доста от тях имат проблеми с вестибуларният апарат и от там – равновесието, също проблемни са стоенето /баланса/ на един крак, или изправянето на пръсти. Ето защо родителите на “специалните деца” се нуждаят и ползват услугите на рехабилитатори, масажисти, кинезитерапевти и други подобни. Това е много важно и ние препоръчваме да го правите редовно.

Настоящата статия цели да ви даде прости и лесни методи, с които вие сами да работите с детето през деня. Понякога в населеното място където живеете може да няма необходимите специалисти, или пък те да са ангажирани доста /тъй като определено има дефицит на такива/ или въпросът да опира до финанси.

Затова ежедневната работа с детето в тази насока е важна. Най-добре е, когато родителите имат съзнание за това и го правят редовно, доколкото могат.

Тук ще ви дам практически идеи за работа навън.

Първата, и лесна стъпка е, да разберем, че обикновените игри и занимания в паркове, алеи, площадки, гори или други открити места могат да са отличен източник на занимания с детето, които да са полезни за него и да протичат по един забавен начин.

 

Детски играчки в парка

Забелязал съм, че някои играчки в парковете наподобяват уредите в рехабилитационните центрове.

Например тази играчка, която наподобява легнала на земята стълба е много добра за засилване на мускулите, трениране на баланс и равновесие.

 

 

Ходене по тесен перваз

Това е също рехабилитационно упражнение, което правят във ВМИ – Пловдив. Там се практикува ходене по тясна дъска, но това много лесно може да стане игра и да го правите в парка. Хем забавно – хем полезно!!

Същата тясна лента можете да направите у дома, с подредени листове хартия, или нещо подръчно, и детето да ходи по нея. Експериментирайте.

 

 

Катерене

Ние водим Вяра често на някое от Пловдивските тепета, където се катерим много на воля. Тя успя да се покатери до самият връх на най-високото тепе, което смятам, че е много добро постижение. И то не по павираният път, а по “козите” пътеки. Заобикалящата природа и красоти правят това изкачване още по-интересно и желано.

При катерене из природата – обръщайте внимание на детето към цветята, зелената трева, небето и всички други хубави неща наоколо. Научете го да има очи за това.

Добър вариант е катерени и по изкуствени стени, които са налични на открити пространства и в молове. Ако стената е по-висока и рискова – използвайте обезопасителни колани.

 

Най-естествено ще се получи катеренето, ако отидете на планина със семейството. Дори в рамките на деня, можете да обиколите зелените поляни над Бачковския манастир, да се покатерите над Манастира “Св. св. Кузма и Дамян” над Куклен, Мадарският конник, крепостта Овеч, или друго място, което е във вашият регион.

Стълбичките също са отличен инструмент за заякване на малките крачета. Може да стимулирате игра по катерушките в парка. А ако намерите друг малчуган за партньор в игрите на вашият дребосък – бъдете сигурни, че те няма да се спрат, ще тичат, ще се катерят и гимнастиката ще става съвсем естествено.

Отлично място за катерене са и т. нар. въжени играчки – потърсете такива.

 

 

 

Фитнес площадки

Откритите фитнес площадки станаха доста популярни и вече се виждат масово в по-големите градове.

Стимулирайте детето да ги опознае и използва. Най-добре ще е, ако и мама или тати се включат, а защо не и двамата.

 

 

Люлеене

Просто пуснете детето да се люлее. В началото то няма да може само, но после ще се научи как да сяда само и да се залюлява. И всеки път на парка ще иска да се люлее.

Каране на колело или тротинетка

Това може би е най-трудно за децата със синдром на Даун, или поне за нашата Вяра. Тя започна успешно да кара колело чак сега, на 7 години. Предизвикателството идваше от трудността й при натискане на педалите, или че върти повече назад. Но с упражнения, тя се понаучи. Сега кара по малко колело, но ако има друго дете, което да кара, това я мотивира и тя иска да кара с него. Използвайте и вие това.

Започнете от най-малка възраст първо с камиончета, които се карат с крака, и след това с колела за баланс.

Колкото до тротинетките – те са добри и доста по лесни за каране, но също изискват натрупване на практика с тях. Вяра кара тротинетка на парка, и обикновено тя е чужда, на друго дете – заради цвета, модела или просто защото не е наша 🙂

 

Въртене с въртележка

Въртележката е забавна, но е и добра да засили равновесието. Ако на детето се завие свят, при въртене в една посока, завъртете в обратната след това. Ще забележите, че след време то може и иска да се върти само. Ако участват и приятели, ще стане още по-интересно.

 

Ходене

Използвайте всяка възможност, където е приложимо, да ходите пеша с детето, а не с кола. Това, освен че засилва краката му, изгаря калории, детето поддържа активност и дишането се подобрява.

Добри варианти са и ходенето по пясък или ходенето във вода. Последното, наречено “водна пътека”, се прилага в някои медицински центрове. Но най-забавно за детето ще е да го заведете на море – пясъкът е идеално средство за тичане и игри с топка, а във водата укрепват всички мускули.

 

Скачане

На децата със сидром на Даун им е трудно да скачат. Да, но ако се опитваме и упражняваме – става ето това:

или това:

 

Ритане на топка

Ритайте топка с детето си – независимо дали е момче или момиче. Не знам дали ще стане голмайстор като Стоичков, но определено ще видите все по силен и точен удар с крак, което само ще ви радва.

Както виждате по снимките, на много от тях Вяра е яке, защото излизаме навън да играем в по-хладно или студено време. Това не трябва да ви спира – почти през всеки сезон можете да имате активност навън с детето, в такова време въздухът е по-чист и площадките не са препълнени с деца.

 

Освен тези дейности вие можете да откриете ваши собствени, които да правите всекидневно. Важно е, упражнявайки детето, да го правите под формата на игра, за да участва то с желание и да се забавлява.

Когато има радост, а не принуда, успехите са много по-добри и правят детето щастливо.

Вижте още