Това е Вяра ❤ Тя е на 5 и е със синдром на Даун.
От мига, когато го разбрах, докато бях бременна, си обещах, че синдромът няма да е пречка, а стимул да се развиваме и учим заедно. Приех, че Вяра е различна, както е различен всеки от нас, и нейните специфики не са оправдание да стоим със скръстени ръце и да се носим по течението, скрити зад диагнозата. Реших да я отглеждам и възпитавам, като отчитам нейната индивидуалност и се съобразявам с нейните темпове, но без да се вторачвам в синдрома като извинение за дадено действие или бездействие…
Оттогава съм изчела безброй неща, консултирала съм се с различни специалисти и съм научила много за синдрома на Даун. Продължавам да се уча в крачка, пробвам, греша и продължавам да пробвам. Вярвам, че знанието е сила, но е важно как го използваме и колко го прилагаме.
Днес Вяра е едно прекрасно дете със собствено мнение и лъчезарна усмивка. Обича да готви, да танцува, да се катери, да тича, да „чете“, да рисува и още куп други неща. Помага вкъщи с прането, сервирането и чистенето. Ходи на детска градина с желание и има приятели, с които се разбира и играе. И да, трудностите са част от ежедневието ни, но за тях ще ви разкажа в отделна публикация.
Това, което моята дъщеря ми показва и доказва всеки ден, е, че с търпение, постоянство, любов и навременна подкрепа, всяко дете може да постигне много неща, независимо от обективните и субективните ограничения, с които се е родило.
Нашата роля като родители е да вярваме и да действаме.
С любов и вяра,
Надежда ❤
