Вяра днес игра с две приятелки. Беше видно, че те я отбягваха и страняха от нея. Родителите им са наши приятели, които познават Вяра отдавна и я приемат много добре. Но не можеш да предадеш чувство и да накараш детето да харесва някого.
Самата Вяра ми каза: Не искат играят мен!
Аз останах втрещен. Значи тя вижда и усеща това отношение, а и го разбира добре. Нашето пораснало момиче.
Успокоих я, колкото мога.
Парадоксално, малко по-късно на игралната площадка се появи друго малко момиче. То се заигра с Вяра и играха добре. Детето говореше на немски, който нито аз, нито Вяра разбираме. Но отдавна съм разбрал, че за децата езика не е бариера. Те всички говорят на “детски” език.
После от майката и бабата, българки, живеещи в Германия, разбрах, че детето е със слухови апаратчета.
Въпреки това, нямаше пречки за играта им.
Помислих си: едно дете с проблем, и друго с увреждане, как си пасват….
И като извод за мен остава, че ние трябва да подготвим нашето момиче за разочарованията в живота. Че понякога ще е харесвана, но ще бъде понякога и отхвърляна, обиждана, осмивана и неприета.
Но това не трябва да я разочарова, защото тя е уникална. Със 47 хромозоми е. Различна е. 🙂
И е “просто Вяра”, по нейните думи.
Данке шойн, за вниманието.
П.П.
Както някои хора коментираха, това е типично и за децата в норма.
Но е важно, че Вяра вече осъзнава, че е различна … и ние трябва да я подготвим, да бъде силна….
