Вчера писах за това как децата ни четат с желание книжки, пишат в тетрадки и т.н.
Училището започва от понеделник и те са подготвени вече.
В противовес забелязах две неща.
На едно кафене две майки си говореха. До тях малко дете, на около 5 години, седеше тихо и кротко. Беше се полуизлегнало и цъкаше на смартфон. Вътренчено, зомбирано. В това време Руми и Вяра играеха весело на близките играчки, към кафенето.
Сравнението идваше само.
По-късно, на парка, вече притъмнено, на една пейка две деца със светещи телефони отново кликаха по екраните.
Малкото беше на не повече от 3-4 години.
Стана ми тъжно.
Отзад май тяхна баба си говореше с приятели.
В това време ние обикаляхме из парка с кучето, децата играеха по откритият фитнес, по люлките и тичаха с приятелчета.
Май криво я разбрахме тая дигитализация? То стана епидемия….
Дайте да внесем малко баланс.
Че последствията са страшни!
Май криво я разбрахме тая дигитализация?
предишна